Един от най-великите европейски художници е Рембранд ван Рейн. Освен художник, той е и гравьор. Рембранд твори през 17-ти век- период, който е известен като Нидерландския златен век. Тогава нидерландската култура, наука, търговски отношения и политическо влияние достигат своя апогей.
Рембранд е роден на 15 юли 1606 година в Лайден, Нидерландия, в семейството на мелничар. Като дете той посещава Латинско училище, а по-късно родителите му го записват в прочутия Лайденски университет. Наклонностите и дарбата на Рембранд го насочват още отрано към прочутия в Лайден Якоб Сваненберг, при когото той отива да се учи.
През 1631 година Рембранд се премества в Амстердам. В този международен търговски град се стичат хора и богатства от всички краища на света. Особено силно го привличат евреите, които ж веят там. Сред тях той избира модели за библейските си картини. През 1634 година Рембранд се жени за Саския ван Ойленбург, племенница на виден търговец на художествени произведения. Женитбата с нея поставя Рембранд в завидно социално положение, което му дава възможност да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности.
Славата му расте непрекъснато. Има много ученици. Годините на семейно щастие със Саския дават силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1643 година, една година след раждането на сина им Титус, Саския умира. Художникът се изолира от света и и живее само с творчеството си.
През 1649 година Рембранд заживява с Хендрике Стофелс- обикновено момиче от народа. Но след смъртта на Саския той изпада във финансови затруднения. Роднините на жена му засилват нападките си срещу него. Той продава къщата, а ценните колекции се обявяват на търг. Повечето от приятелите и почитателите му го забравят. Получава вече малко поръчки и живее съвсем уединено.
През 1661 година умира и Хендрике, а седем години по-късно и синът му Титус. Рембранд и Корнелия, дъщеря му от Хендрике, остават съвсем самотни и в материална нужда.
Рембранд умира на 4 октомври 1669 година и е скромно е погребан във Вестеркерк.
Великият художник оставя след себе си повече от 600 картини, около 350 гравюри и над 2000 рисунки. Това творчество говори за неговото невероятното му трудолюбие.
Ранната си слава Рембранд дължи на портретната си живопис. Този вид изкуство за нидерландските живописци по онова време е бил най-сигурният начин за препитание. Той се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. Като изключим портретите, Рембранд предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането. Той се стреми да обрисува човека и неговия вътрешен свят.
Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден. „Свалянето на кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които художникът рисува през 1632 година за нидерландския наместник. Характерно за Рембранд е, че той рисува на малко пространство самото действие на свалянето от кръста. Яркият светлинен лъч, който изтръгва от околната тъмнина е характерен, защото по онова време Рембранд пръв използва светлината, за да предаде драматизъм.
На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията.Както борбата за изобразяването на човека минава през цялото му творчество, така и разпределението на светлина и сянка от самото начало е от решаващо значение за неговия начин на изобразяване. Както в картините, така и в гравюрите, Художникът е майстор на светлината и сянката. В началото съвременниците му го славели възторжено и плащали високи цени за творбите му, постепенно обаче те започнали все по-малко да разбират изкуството му.
В своят най-ранен творчески период , 1632-36 г., Рембранд използва големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. Той създава много портрети през тези години. Другите творби съдържали библейски и митологични сцени.
В края на 30-те години на 17-ти век Рембранд рисува много пейзажи. В този период, неговите пейзажи изобразяват страдание в природата, представяйки дървета, съборени от буря, или зловещи небеса с тъмни облаци.
По-късно неговите творби представят семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието е заменено от силни душевни емоции. Библейските сцени вече водят началото си от Новият Завет , вместо от Стария Завет, както е преди. Картините стават малки отново. Изключение е само огромният шедьовър „Нощна стража“, най-голямата картина на Рембранд.
През 50-те години на 17-ти век стилът на Рембранд се променя отново. Картините стават внушителни по размери. Цветовата гама е разширена, замахът с четката – по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечава от своите ранни творби и навлязлата мода, която все повече клони към фините, детайлни картини.
През последните години от своя живот Рембранд рисува някои от своите най-чудесни автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци.
Най-забележителната колекция от творби на Рембранд е в Амстердамския „Райксмузеум“ в Холандия , която включва шедьовъра „Нощна Стража“ и „Еврейска годеница“.
Много от неговите автопортрети се съхраняват в Хагската „Маурицхаус“. В къщата-музей на Рембранд в Амстердам, се съхраняват много негови гравюри.
Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни по света.
Автор: Тони
Рембранд е роден на 15 юли 1606 година в Лайден, Нидерландия, в семейството на мелничар. Като дете той посещава Латинско училище, а по-късно родителите му го записват в прочутия Лайденски университет. Наклонностите и дарбата на Рембранд го насочват още отрано към прочутия в Лайден Якоб Сваненберг, при когото той отива да се учи.
През 1631 година Рембранд се премества в Амстердам. В този международен търговски град се стичат хора и богатства от всички краища на света. Особено силно го привличат евреите, които ж веят там. Сред тях той избира модели за библейските си картини. През 1634 година Рембранд се жени за Саския ван Ойленбург, племенница на виден търговец на художествени произведения. Женитбата с нея поставя Рембранд в завидно социално положение, което му дава възможност да купува и събира в къщата си предмети на изкуството и редки ценности.
Славата му расте непрекъснато. Има много ученици. Годините на семейно щастие със Саския дават силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1643 година, една година след раждането на сина им Титус, Саския умира. Художникът се изолира от света и и живее само с творчеството си.
През 1649 година Рембранд заживява с Хендрике Стофелс- обикновено момиче от народа. Но след смъртта на Саския той изпада във финансови затруднения. Роднините на жена му засилват нападките си срещу него. Той продава къщата, а ценните колекции се обявяват на търг. Повечето от приятелите и почитателите му го забравят. Получава вече малко поръчки и живее съвсем уединено.
През 1661 година умира и Хендрике, а седем години по-късно и синът му Титус. Рембранд и Корнелия, дъщеря му от Хендрике, остават съвсем самотни и в материална нужда.
Рембранд умира на 4 октомври 1669 година и е скромно е погребан във Вестеркерк.
Великият художник оставя след себе си повече от 600 картини, около 350 гравюри и над 2000 рисунки. Това творчество говори за неговото невероятното му трудолюбие.
Ранната си слава Рембранд дължи на портретната си живопис. Този вид изкуство за нидерландските живописци по онова време е бил най-сигурният начин за препитание. Той се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. Като изключим портретите, Рембранд предпочита библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно човекът и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането. Той се стреми да обрисува човека и неговия вътрешен свят.
Рембранд рисува и много групови портрети. Голямо постижение в творчеството му е „Урок по анатомия на д-р Тюлп“. Често рисува и себе си. Многобройните автопортрети, гравюри и рисунки датират още от времето в Лайден. „Свалянето на кръста“ е една от четирите картини за страданията на Христа, които художникът рисува през 1632 година за нидерландския наместник. Характерно за Рембранд е, че той рисува на малко пространство самото действие на свалянето от кръста. Яркият светлинен лъч, който изтръгва от околната тъмнина е характерен, защото по онова време Рембранд пръв използва светлината, за да предаде драматизъм.
На младини той рисува с любов евреи, просяци и скитници. Отразява мизерията.Както борбата за изобразяването на човека минава през цялото му творчество, така и разпределението на светлина и сянка от самото начало е от решаващо значение за неговия начин на изобразяване. Както в картините, така и в гравюрите, Художникът е майстор на светлината и сянката. В началото съвременниците му го славели възторжено и плащали високи цени за творбите му, постепенно обаче те започнали все по-малко да разбират изкуството му.
В своят най-ранен творчески период , 1632-36 г., Рембранд използва големи платна от лен и тежки тонове, изобразявайки драматични сцени. Той създава много портрети през тези години. Другите творби съдържали библейски и митологични сцени.
В края на 30-те години на 17-ти век Рембранд рисува много пейзажи. В този период, неговите пейзажи изобразяват страдание в природата, представяйки дървета, съборени от буря, или зловещи небеса с тъмни облаци.
По-късно неговите творби представят семейни трагедии, които той самият е изстрадал. Изобилието е заменено от силни душевни емоции. Библейските сцени вече водят началото си от Новият Завет , вместо от Стария Завет, както е преди. Картините стават малки отново. Изключение е само огромният шедьовър „Нощна стража“, най-голямата картина на Рембранд.
През 50-те години на 17-ти век стилът на Рембранд се променя отново. Картините стават внушителни по размери. Цветовата гама е разширена, замахът с четката – по-силен. С тези промени Рембранд се отдалечава от своите ранни творби и навлязлата мода, която все повече клони към фините, детайлни картини.
През последните години от своя живот Рембранд рисува някои от своите най-чудесни автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци.
Най-забележителната колекция от творби на Рембранд е в Амстердамския „Райксмузеум“ в Холандия , която включва шедьовъра „Нощна Стража“ и „Еврейска годеница“.
Много от неговите автопортрети се съхраняват в Хагската „Маурицхаус“. В къщата-музей на Рембранд в Амстердам, се съхраняват много негови гравюри.
Бележити колекции от творби могат да бъдат открити и в други страни по света.