Българският художник-живописец Никола Маринов Абаджиев е роден на 10 юли 1879 година в Ески Джумая. Той се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо.  През 1903 година Маринов  завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.

След завръщането си в България през 1906 година, Маринов  работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение.  През 1921 година става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници - Илия     Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов,  и др. По-късно  Никола Маринов заема поста ректор на Академията.

Художникът твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът.  Рисува портрети,  много голяма част от които на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета.

Маринов е автор  и на множество стенописи  в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник  и  в храм-паметника  ‘Св. Александър Невски’ в София.

Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина -  Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание нa Националната художествена галерия, Софийската  градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково.

Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.

Художникът умира  в София на 16 декември 1948 година.
Автор: Тони