Българският художник-живописец Никола Маринов Абаджиев е роден на 10 юли 1879 година в Ески Джумая. Той се увлича по рисуването още в гимназията и продължава образованието си в Художествената академия в Торино, където негови преподаватели са професорите Андреа Таверние и Джакомо Гросо. През 1903 година Маринов завършва специалност живопис със златен медал и остава да рисува в Италия през следващите две години.
След завръщането си в България през 1906 година, Маринов работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение. През 1921 година става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници - Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов, и др. По-късно Никола Маринов заема поста ректор на Академията.
Художникът твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Рисува портрети, много голяма част от които на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета.
Маринов е автор и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник и в храм-паметника ‘Св. Александър Невски’ в София.
Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина - Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание нa Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково.
Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.
Художникът умира в София на 16 декември 1948 година.
Автор: Тони
След завръщането си в България през 1906 година, Маринов работи като учител в София до 1919 година, а между 1919 и 1921 година като щатен художник към Министерство на народното просвещение. През 1921 година става професор в Художествената академия, където преподава до 1940 година. Сред неговите ученици са някои от най-изтъкнатите български художници - Илия Бешков, Александър Жендов, Ненко Балкански, Илия Петров, Александър Стаменов, Иван Ненов, и др. По-късно Никола Маринов заема поста ректор на Академията.
Художникът твори основно живопис, като предпочитаната от него техника е акварелът. Рисува портрети, много голяма част от които на жени, пейзажи и фигурални композиции, отличаващи се с богати нюанси на цвета.
Маринов е автор и на множество стенописи в църкви в Пловдив, Ловеч, Бяла черква, Перник и в храм-паметника ‘Св. Александър Невски’ в София.
Маринов участва в множество самостоятелни и колективни изложби в България и чужбина - Белград, Берлин, Венеция, Загреб, Рим. Негови картини днес са притежание нa Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, градските галерии в Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив, Разград, Търговище, Хасково.
Галерията в Търговище носи името на Никола Маринов.
Художникът умира в София на 16 декември 1948 година.