В началото на 20-ти век научно-техническите открития внасят коренна промяна в начина на живот на хората. Авиацията значително съкращава времето за превоз на пътници и товари. Едно от най-големите постижения в тази област е първото прелитане на Атлантическия океан без междинно кацане.
През 1909 година Луи Блерио прелита пръв през Ламанша , а през 1913 г. Ролан Гаро пръв пресича Средиземно море от Ница до Тунис. Следващото голямо предизвикателство е прелитането на океана без междинно кацане.
След края на Първата световна война американски и английски летци правят няколко неуспешни опита да прекосят океана без кацане. Трудната задача е решена за пръв път от британците Джон Алкок (пилот) и Артур Уитън Браун (щурман-навигатор).
И двамата имат интересни биографии. Капитан Джон Алкок, който е роден през 1892 г. в Сеймур, проявява интерес към авиацията още на 17-годишна възраст. Лейтенант Артур Уитън Браун е роден през 1886 г. в Глазгоу. Той е работил като инженер по аеронавигационни прибори.
През 1919 г. двамата получават предложение от фирмата “Викерс” да прелетят океана с нейния бомбардировач Vickers F.B.27A Vimy. На 14 юни 1919 година Алкок и Браун излитат от Сейнт Джонс (Канада) на път към Стария континент. От самолета е свалено военното оборудване, а пилотите са екипирани като за арктическа експедиция: на тях им предстои полет над студените води на Северния Атлантик.
В началото всичко е нормално, но след осем часа, когато се стъмнява, карбураторите на моторите се обледеняват и двигателите започват да работят с прекъсвания. Браун излиза от откритата кабина и по крилото се добира първо до единия, а след това и до другия двигател. Почиства с ръка карбураторите и двигателите отново заработват нормално. Алкок пилотира много умело, като внимава партньорът му да не се подхлъзне, защото само 1000 метра по-надолу са леденостудените води на океана.
Самолетът ту влиза в облаци, ту се издига над тях. Когато са над облаците, навигаторът успява да се ориентира по звездите и да даде на пилота точния курс към целта. До разсъмване Браун прави още няколко смъртно опасни “разходки” по крилете на бомбардировача, за да чисти от лед карбураторите. В ранното утро на 15 юни двамата пилоти вече виждат бреговете на Ирландия. В резервоарите има още 1 300 литра гориво – предостатъчно, за да стигнат до Лондон. Но скоро единият мотор се поврежда сериозно и опитният Алкок решава да се приземи на първото удобно място. 16 часа и 12 минути след излитането самолетът каца близо до градчето Клифдън, на западния бряг на Ирландия.
Първите въздушни покорители на Атлантическия океан са посрещнати най-тържествено в Лондон. Те заслужено получават наградата на “Дейли мейл”. Половината от нея дават на техническия екип, подготвил самолета им за рекордния полет. Крал Джордж V дава на Алкок и Браун благородническата титла “сър”. Само 6 месеца по-късно, на 18 декември, при много лошо време, Джон Алкок катастрофира в Нормандия на път към авиационната изложба в парижкото летище Бурже. Артур Уитън Браун работи още почти 30 години като инженер във фирмата “Викерс” и умира през 1948 г.
Странно е, но Алкок и Браун са почти забравени, а в историята стои друго име – на американеца Чарлз Линдберг, който сам прелита, но чак на 21 май 1927 година, за 33 часа, от Ню Йорк до Париж през Атлантическия океан. Въпреки че пръв прекосява океана сам, той лети по по-безопасен маршрут и с по-модерен самолет.
Всъщност Алкок и Браун, рискувайки живота си, прелитат от Америка до Европа, и поставят началото на презокеанския въздушен транспорт. Затова днес в знак на благодарност пред лондонското летище Хийтроу има паметник на смелите летци Джон Алкок и Артур Уитън Браун – първите въздушни покорители на Атлантика.
Автор: Тони
През 1909 година Луи Блерио прелита пръв през Ламанша , а през 1913 г. Ролан Гаро пръв пресича Средиземно море от Ница до Тунис. Следващото голямо предизвикателство е прелитането на океана без междинно кацане.
След края на Първата световна война американски и английски летци правят няколко неуспешни опита да прекосят океана без кацане. Трудната задача е решена за пръв път от британците Джон Алкок (пилот) и Артур Уитън Браун (щурман-навигатор).
И двамата имат интересни биографии. Капитан Джон Алкок, който е роден през 1892 г. в Сеймур, проявява интерес към авиацията още на 17-годишна възраст. Лейтенант Артур Уитън Браун е роден през 1886 г. в Глазгоу. Той е работил като инженер по аеронавигационни прибори.
През 1919 г. двамата получават предложение от фирмата “Викерс” да прелетят океана с нейния бомбардировач Vickers F.B.27A Vimy. На 14 юни 1919 година Алкок и Браун излитат от Сейнт Джонс (Канада) на път към Стария континент. От самолета е свалено военното оборудване, а пилотите са екипирани като за арктическа експедиция: на тях им предстои полет над студените води на Северния Атлантик.
В началото всичко е нормално, но след осем часа, когато се стъмнява, карбураторите на моторите се обледеняват и двигателите започват да работят с прекъсвания. Браун излиза от откритата кабина и по крилото се добира първо до единия, а след това и до другия двигател. Почиства с ръка карбураторите и двигателите отново заработват нормално. Алкок пилотира много умело, като внимава партньорът му да не се подхлъзне, защото само 1000 метра по-надолу са леденостудените води на океана.
Самолетът ту влиза в облаци, ту се издига над тях. Когато са над облаците, навигаторът успява да се ориентира по звездите и да даде на пилота точния курс към целта. До разсъмване Браун прави още няколко смъртно опасни “разходки” по крилете на бомбардировача, за да чисти от лед карбураторите. В ранното утро на 15 юни двамата пилоти вече виждат бреговете на Ирландия. В резервоарите има още 1 300 литра гориво – предостатъчно, за да стигнат до Лондон. Но скоро единият мотор се поврежда сериозно и опитният Алкок решава да се приземи на първото удобно място. 16 часа и 12 минути след излитането самолетът каца близо до градчето Клифдън, на западния бряг на Ирландия.
Първите въздушни покорители на Атлантическия океан са посрещнати най-тържествено в Лондон. Те заслужено получават наградата на “Дейли мейл”. Половината от нея дават на техническия екип, подготвил самолета им за рекордния полет. Крал Джордж V дава на Алкок и Браун благородническата титла “сър”. Само 6 месеца по-късно, на 18 декември, при много лошо време, Джон Алкок катастрофира в Нормандия на път към авиационната изложба в парижкото летище Бурже. Артур Уитън Браун работи още почти 30 години като инженер във фирмата “Викерс” и умира през 1948 г.
Странно е, но Алкок и Браун са почти забравени, а в историята стои друго име – на американеца Чарлз Линдберг, който сам прелита, но чак на 21 май 1927 година, за 33 часа, от Ню Йорк до Париж през Атлантическия океан. Въпреки че пръв прекосява океана сам, той лети по по-безопасен маршрут и с по-модерен самолет.
Всъщност Алкок и Браун, рискувайки живота си, прелитат от Америка до Европа, и поставят началото на презокеанския въздушен транспорт. Затова днес в знак на благодарност пред лондонското летище Хийтроу има паметник на смелите летци Джон Алкок и Артур Уитън Браун – първите въздушни покорители на Атлантика.