Джон Наш - един 'Красив ум'

В своята автобиография, Наш отбелязва, че това, което запалило интереса му към математиката била книгата на Ерик Темпъл Бел ,  Men of Mathematics,  и по-конкретно едно есе посветено на Пиер дьо Ферма. Още докато е ученик в горните класове, Наш посещава лекции по математика в Блуфийлд Колидж. По-късно следва в Технологичния институт Карнеги в Питсбърг, където първо учи инженерна химия, а после и химия, преди да се ориентира към математиката. През 1948 г. завършва едновременно и бакалавърска и магистърска степен.

През лятото след дипломирането си, Наш работи в Уайт Оук, Мериленд, по военноморски изследователски проект под наставничеството на Клифърд Трусдел.

Наставника на Наш и бивш професор към Карнеги Тех Р. Дж. Дъфин пише писмо за препоръка на Наш , което се състои от само едно изречение: "Този човек е гений."  Макар да е приет в Харвард,  което е било и неговото първо желание, поради вече изградения по-голям престиж и по-добър математически факултет там, ректорът на Принстън  Соломон Лефшец настоятелно предлагал на Наш стипендията на името на Джон С. Кенеди и това било достатъчно да го убеди, че Харвард не оценява достатъчно способностите му.

Така от Уайт Оа,  Наш се премества в Принстън, където работи върху своят теория на равновесието. Защитава докторат през 1950 г. с дисертация върху некооперативните игри. Дисертацията му съдържа дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като "Равновесие на Наш". Наш има научни трудове и в областта на алгебричната геометрия.

Неговата най-известна работа в "чистата" математика е теоремата му ,  която показва, че всяко абстрактно риманово многообразие може да бъде изометрично реализирано като под-многообразие на Евклидовото пространство. Наш също има приноси и към теорията на нелинейните параболични частни диференциални уравнения.

Наш и Лопез се развеждат през 19 г. , но се събират отново през 1970 г. в една неромантична връзка наподобяваща тази между двама съквартиранти, които нямат нищо общо. Според Силвия Насар, която пише биографията на Наш "Красив ум", Алиша говори за съпруга си като за пансионер  и казва, че в този период живеят "като двама далечни родственици под един покрив". Двойката възобновява връзката си след като Наш печели Нобелова награда за  икономика през 1994. Те сключват брак отново на 1 юни 2001.

Наш започва да проявява признаци на шизофрения  през 1958. Изпада в параноя  и през април-май 1959 е приет в болница "Маклийн", където му поставят диагнозата параноидна шизофрения, придружена от лека форма на депресия  и понижено самочувствие.

След изпълнени с проблеми престой в Париж и Женева, Наш се завръща в Принстън през 1960 г.. Периодично постъпва в психиатрични заведения до 1970 г., като бива подлаган на инсулинно-шокови терапии и антипсихотични лекарства, обикновено по лекарско назначение и без възможност да прави сам избор за лечението си. След 1970 г.  Наш взема решение никога повече да не приема антипсихотици. Според биографката му Насар, с времето той постепенно започва да се възстановява. С подкрепата на съпругата си,  Наш работи в общностна среда, проявяваща разбиране към ексцентричното поведение, свързано със заболяването му.

Наш получава наградата на Джон фон Нойман за теоретичен принос. Печели и  наградата на Лирой Стийл през 1999.

В края на 1980-те, Наш започва редовно да се свързва с други математици. Те сформират група, която се свързва с комитета по Нобелови награди към Банката на Швеция, за да свидетелства, че Наш действително заслужава да бъде награден и психическото му здраве позволява това. През 1994 г.  Наш получава Нобелова награда за икономика в резултат на работата си  в Принстън върху теорията на игрите.