Йозеф Фраунхофер - изобретател, предприемач и учен

Йозеф Фраунхофер е роден на 6 Март 1787 г. в Щраубинг, Долна Бавария, в семейството на стъклар.  Родителите му  умират рано и Йозеф,  едва 12-годишен,  остава пълен сирак.

В съответствие със семейните традиции Йозеф е изпратен от настойника си на 6-годишно обучение по стъкларство в Мюнхен. Когато е на 14 години се случва нещастие. Сградата, в която работят, се срутва и 41 майстори, калфи и чираци биват затрупани. Трима остават живи и между тях е малкият Йозеф. Будното момче прави впечатление и дошлият на място курфюрст му прави щедро парично дарение.

Уцшнайдер - съпритежател на Математико-механичния институт, също забелязва талантливия чирак Йозеф и поема грижата за него. През следващите 8 години Фраунхофер продължава да натрупва превъзходни знания в оптиката и физиката и израства от чирак до съпритежател на Оптичния институт „Уцшнайдер, Райхенбах и Фраунхофер”. На 22-годишна възраст става ръководител на Оптичната работилница на Математико-механичния институт в Бенедиктбойерн (в алпийската част на Бавария), а пет години по-късно ръководи целия институт. На 32 години Фраунхофер става извънреден професор към Баварската академия на науките, 2 години след това става почетен доктор на университета в Ерланген и след още 2 години получава назначение като хоноруван професор и уредник на Математико-физическите колекции в Мюнхен.

На 37-годишна възраст Фраунхофер получава орден за граждански заслуги и бива удостоен с благородническа титла рицар.

Постепенно отровен от парите на тежки метали, характерни за стъклопроизводството, Йозеф фон Фраунхофер умира на 39 години, отнасяйки в гроба най-ценните рецепти за изготвяне на качествени стъкла. Постиженията и заслугите му обаче биват подобаващо отбелязани от крал Лудвиг I , а впоследствие мюнхенчани издигат паметници на своя почетен гражданин и организират в Дойче музеум  богата музейна сбирка от неговите забележителни оптически инструменти.

Произведените от Фраунхофер оптични уреди, постиженията му в областта на измерванията и преди всичко изследванията на светлинните спектри му осигуряват безсмъртие.

Фраунхофер разработва нови сортове стъкла, както и полировъчни и шлайфмашини, с които създава оптически лещи, обективи, бинокли,  далекогледи, микроскопи и телескопи с непознато дотогава качество. По проекти на Фраунхофер се конструират астрономически инструменти в различни части на света. С един такъв телескоп в 1846 г. е била открита планетата нептун.  Този телескоп днес е експонат в Дойчес музеум.

Приемайки вълновия характер на светлината, Фраунхофер изобретява невероятно точни методи за измерване на хроматичната дисперсия. Откритията му в тази област имат фундаментално значение за по-нататъшното развитие на оптичната физика.

Във Фраунхоферовия Математико-механичен институт биват разработени измервателни инструменти с високо качество, като например теодолити за геодезически  измервания. Прецизната кръгова скала и добре шлайфаните лещи позволявали измерването на ъгли с точност, която до тогава е била немислима.

С помощта на собственоръчно изготвен точен теодолит-далекоглед с призма (фактически това е бил първият в историята спектрален апарат), Фраунхофер открива повече от 500 тъмни абсорбционни линии в спектъра на слънчевата светлина. Тези линии днес се наричат фраунхоферови линии.  Подобни линии Фраунхофер открива и при разлагането на светлината на други звезди като при това забелязва, че при различните звезди има разлика в дебелината на тъмните линии и в разстоянието между тях. Това откритие лежи в основата на днешния спектрален анализ на химическите елементи и ни позволява да определяме състава и температурата на далечните звезди, наблюдавайки ги от З-емята.

Днес Дружество Фраунхофер почита Йозеф фон Фраунхофер с името си и с дейността си и е организация, обединяваща 60 солидно обзаведени научно-изследователски института на територията на Германия, седем в САЩ, три в Азия и един в Южна Америка.