Шотландският архитект, дизайнер и живописец , Чарлс Рени Макинтош, е изтъкнат представител на движението ‘Изкуства и занаяти’ и един от най-бележитите представители на стила Ар Нуво във Великобритания.
Макинтош е роден на 7 юни 1868 година в Глазгоу. На 15-годишна възраст става чирак при архитекта Джон Хъчинсън. По-късно става чертожник във фирмата „Хъниман и Кепи“ с перспективата да стане съдружник. Паралелно посещава уроци по рисуване в Училището по изкуствата в Глазгоу. На тези курсове се запознава с бъдещата си съпруга Маргарет. Те се сприятеляват и развиват заедно своето разбиране за изкуството.Заедно със сестрата на Маргарет и нейния мъж, стават известни под името „Четиримата“ и организират редица изложби в Глазгоу, Лондон и Виена. Сходният стил на художниците, станал известен под името „Стил Глазгоу“. Техните произведения са показвани в Европа и успяват да окажат влияние върху Виенския Сецесион около 1900 година.
Макинтош постъпва в една архитектурна фирма и разработва свой собствен стил: контрастът между правите ъгли и декоративните мотиви с фини извивки, вдъхновени от цветя - например мотивът за розата. С това се различава чувствително от традиционната шотландска архитектура.
Макинтош работи и в областта на интериорния дизайн, изработката на мебели, текстила и металопластиката. Голяма част от творбите му са работени съвместно с жена му, чийто плавен, флорален маниер обогатява неговия по-формален, праволинеен стил. Работите на Макинтош, подобно тези на съвременника му Франк Лойд Райт, освен самия архитектурен проект на сградите, включват множество спецификации за детайлите, декорацията и обзавеждането. Творбите му са важна част от Изложбата на Виенския Сецесион през 1900 година.
Макинтош умира на 10 декември 1928 година в Лондон.
Автор: Тони
Макинтош е роден на 7 юни 1868 година в Глазгоу. На 15-годишна възраст става чирак при архитекта Джон Хъчинсън. По-късно става чертожник във фирмата „Хъниман и Кепи“ с перспективата да стане съдружник. Паралелно посещава уроци по рисуване в Училището по изкуствата в Глазгоу. На тези курсове се запознава с бъдещата си съпруга Маргарет. Те се сприятеляват и развиват заедно своето разбиране за изкуството.Заедно със сестрата на Маргарет и нейния мъж, стават известни под името „Четиримата“ и организират редица изложби в Глазгоу, Лондон и Виена. Сходният стил на художниците, станал известен под името „Стил Глазгоу“. Техните произведения са показвани в Европа и успяват да окажат влияние върху Виенския Сецесион около 1900 година.
Макинтош постъпва в една архитектурна фирма и разработва свой собствен стил: контрастът между правите ъгли и декоративните мотиви с фини извивки, вдъхновени от цветя - например мотивът за розата. С това се различава чувствително от традиционната шотландска архитектура.
Макинтош работи и в областта на интериорния дизайн, изработката на мебели, текстила и металопластиката. Голяма част от творбите му са работени съвместно с жена му, чийто плавен, флорален маниер обогатява неговия по-формален, праволинеен стил. Работите на Макинтош, подобно тези на съвременника му Франк Лойд Райт, освен самия архитектурен проект на сградите, включват множество спецификации за детайлите, декорацията и обзавеждането. Творбите му са важна част от Изложбата на Виенския Сецесион през 1900 година.
По-късно, разочарован от архитектурата, Макинтош работи предимно като живописец с акварел. Той рисува множество пейзажи и натюрморти с цветя, често в сътрудничество с Маргарет.
Около 1923 година, Макинтош окончателно скъсва с архитектурата и дизайна и двамата с Маргарет заминават за Южна Франция, където той работи предимно акварели. Интересът му е насочен преди всичко към взаимовръзките между естествения природен и променения от човека пейзаж.
Макинтош умира на 10 декември 1928 година в Лондон.