Конфуций е известен китайски философ. Той е първият човек, разработил учение, в което са синтезирани основните разбирания на китайския народ. Неговата философия, която се опира на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на народа и да дават личен нравствен пример, се задържа китайския живот и култура много повече от две хилядолетия и въздейства чувствително върху значителна част от населението на света.
Конфуций е роден около 551 г. пр.Хр. в малкото княжество Лу, което попада в днешната севернокитайска провинция Шантунг. Като младеж Конфуций заема дребен сановнически пост, но след няколко години се отказва от него.
В следващите 16 години той проповядва философия и успява да привлече голям брой последователи. Около 50-годишен, той получава висок пост в управлението на Лу, но след 4 години негови врагове в двора успяват не само да го лишат от поста му, но и да предизвикат изгонването му от княжеството.
Пред следващите 13 години, Конфуций е пътуващ учител и проповедник, след което се завръща в родното си място, където прекарва последните 5 години от живота си. Умира през 479 година пр. Хр.
Конфуций е смятан за основател на религия, но това не е точно. Той почти никога не се е позовавал на някакво божество и е отказвал да се произнася за задгробния живот. Отричал е и всякакъв род метафизични догадки. Конфуций е светски философ, който проявявал голям интерес към личната и политическата нравственост и поведение.
Според философа, двете най-важни добродетели са йен и ли и те определят поведението на издигнатия човек. Понякога превеждат йен като обич или любов, но това понятие може да бъде определено по-точно като ‘добросърдечна грижа към ближния’. Ли съчетава в себе си поведение, ритуал, обичай, етикеция и коректност. Конфуцианстовото поставя особено ударение върху синовната преданост и уважение към родителитге. Конфуций учи, че жените дължат уважение и послушание на мъжете си, а поданиците - на владетелите.
Китайският философ обаче, не одобрява тиранията. Тойн е убеден, че държавата съществува за благото на народа, а не обратното и , че владетелят трябва да управлява най-вече чрез нравствения си пример, на не чрез сила. Една от неговите максими е само вариант на Златното правило: ‘Каквото не искаш да правят на теб, не го прави на другите’. Конфуций вярва, че Златната ера отдавна е отминала и приканва и владетели, и поданици да се върнат към добрите стари нравствени норми.
Конфуций е живял по време на династията Чоу. Тогавашните владетели не възприемали учението му, но след неговата смърт то широко се разпространява в цялата страна. Когато, обаче, идва династията Чин , за конфуцианството настъпват черни дни. Първият император от тази династия Ши Хуанг Ти решава да изкорени конфуцианското влияние и да скъса с миналото. Ето защо, той заповядва да се преследва учението на Конфуций и да се изгорят неговите книги. Но когато след няколко години идва край на династията Чин, конфуцианските учени отново са свободни да проповядват доктрината си. При следващата династия - Хан - конфуцианството става официална философия на китайската държава.
При династията Хан, китайските императори започват постепенно да подбират държавните служители чрез специални изпити, от тях започват да се изискват знания по конфуцианска класика. Поколения наред много от най-интелигентните и амбициозни младежи с години изучават конфуцианството и столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чийто светоглед е проникнат от конфуцианската философия. Тази система се прилага в течение на 2000 години..
Идеите на Конфуций се приемат от по-голямата част от китайския народ и над две хиляди години оказват дълбоко влияние върху неговия бит и начин на мислене.
Конфуцианството има голямо влияние върху китайците, защото личните качества на Конфуций - искреност и честност, са безспорни. Той е практичен и умен човек и не изисква от последователите си непостижими неща. Той държи те да са почтени, не изисква от тях да са светци.
Конфуций не иска от китайците да променят основните си схващания, той по-скоро поставя и утвърждава в ясна и убедителна форма основните им традиционни идеали.
Конфуцианството набляга повече на задълженията на индивида, а не толкова на правата му. Като управленска философия, то се оказва изключително ефикасно в практиката. Затова Китай в продължение на две хиляди години е горе-долу най-добре управляваната част от света.
В днешно време, конфуцианството в Китай е в упадък. В стремежа си да скъсат с миналото, китайските комунисти енергично атакуват Конфуций и неговите доктрини. Но в миналото идеалите на Конфуций доказват дълбоките си корени в Китай и нищо чудно, през този век , конфуцианството отново да се възроди.
Автор: Тони
Конфуций е роден около 551 г. пр.Хр. в малкото княжество Лу, което попада в днешната севернокитайска провинция Шантунг. Като младеж Конфуций заема дребен сановнически пост, но след няколко години се отказва от него.
В следващите 16 години той проповядва философия и успява да привлече голям брой последователи. Около 50-годишен, той получава висок пост в управлението на Лу, но след 4 години негови врагове в двора успяват не само да го лишат от поста му, но и да предизвикат изгонването му от княжеството.
Пред следващите 13 години, Конфуций е пътуващ учител и проповедник, след което се завръща в родното си място, където прекарва последните 5 години от живота си. Умира през 479 година пр. Хр.
Конфуций е смятан за основател на религия, но това не е точно. Той почти никога не се е позовавал на някакво божество и е отказвал да се произнася за задгробния живот. Отричал е и всякакъв род метафизични догадки. Конфуций е светски философ, който проявявал голям интерес към личната и политическата нравственост и поведение.
Според философа, двете най-важни добродетели са йен и ли и те определят поведението на издигнатия човек. Понякога превеждат йен като обич или любов, но това понятие може да бъде определено по-точно като ‘добросърдечна грижа към ближния’. Ли съчетава в себе си поведение, ритуал, обичай, етикеция и коректност. Конфуцианстовото поставя особено ударение върху синовната преданост и уважение към родителитге. Конфуций учи, че жените дължат уважение и послушание на мъжете си, а поданиците - на владетелите.
Китайският философ обаче, не одобрява тиранията. Тойн е убеден, че държавата съществува за благото на народа, а не обратното и , че владетелят трябва да управлява най-вече чрез нравствения си пример, на не чрез сила. Една от неговите максими е само вариант на Златното правило: ‘Каквото не искаш да правят на теб, не го прави на другите’. Конфуций вярва, че Златната ера отдавна е отминала и приканва и владетели, и поданици да се върнат към добрите стари нравствени норми.
Конфуций е живял по време на династията Чоу. Тогавашните владетели не възприемали учението му, но след неговата смърт то широко се разпространява в цялата страна. Когато, обаче, идва династията Чин , за конфуцианството настъпват черни дни. Първият император от тази династия Ши Хуанг Ти решава да изкорени конфуцианското влияние и да скъса с миналото. Ето защо, той заповядва да се преследва учението на Конфуций и да се изгорят неговите книги. Но когато след няколко години идва край на династията Чин, конфуцианските учени отново са свободни да проповядват доктрината си. При следващата династия - Хан - конфуцианството става официална философия на китайската държава.
При династията Хан, китайските императори започват постепенно да подбират държавните служители чрез специални изпити, от тях започват да се изискват знания по конфуцианска класика. Поколения наред много от най-интелигентните и амбициозни младежи с години изучават конфуцианството и столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чийто светоглед е проникнат от конфуцианската философия. Тази система се прилага в течение на 2000 години..
Идеите на Конфуций се приемат от по-голямата част от китайския народ и над две хиляди години оказват дълбоко влияние върху неговия бит и начин на мислене.
Конфуцианството има голямо влияние върху китайците, защото личните качества на Конфуций - искреност и честност, са безспорни. Той е практичен и умен човек и не изисква от последователите си непостижими неща. Той държи те да са почтени, не изисква от тях да са светци.
Конфуций не иска от китайците да променят основните си схващания, той по-скоро поставя и утвърждава в ясна и убедителна форма основните им традиционни идеали.
Конфуцианството набляга повече на задълженията на индивида, а не толкова на правата му. Като управленска философия, то се оказва изключително ефикасно в практиката. Затова Китай в продължение на две хиляди години е горе-долу най-добре управляваната част от света.
В днешно време, конфуцианството в Китай е в упадък. В стремежа си да скъсат с миналото, китайските комунисти енергично атакуват Конфуций и неговите доктрини. Но в миналото идеалите на Конфуций доказват дълбоките си корени в Китай и нищо чудно, през този век , конфуцианството отново да се възроди.