Българският общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом и професор в медицинския факултет в Цариград, проф. д-р Христо Стамболски, е един от организаторите на българското здравеопазване след Освобождението.
Христо Стамболски е роден на 8 август 1843 година в Казанлък, в семейството на казанлъшки търговец и учител. През 1852 година той става анагонист (четец, подстриган) на търновския владика Неофит.
Първоначално той се образова в родния град Казанлък, учи се да превежда от славянски на български, учи турски и гръцки . През 1858 год.,след успешно положени изпити, Стамболски се записва като ученик в подготвящото военни лекари за турската армия , Имперско медицинско училище.
Д-р Христо Стамболски умира на 4 юни 1932 година в София.
Автор: Тони
Христо Стамболски е роден на 8 август 1843 година в Казанлък, в семейството на казанлъшки търговец и учител. През 1852 година той става анагонист (четец, подстриган) на търновския владика Неофит.
Първоначално той се образова в родния град Казанлък, учи се да превежда от славянски на български, учи турски и гръцки . През 1858 год.,след успешно положени изпити, Стамболски се записва като ученик в подготвящото военни лекари за турската армия , Имперско медицинско училище.
Стамболски е член на Временния съвет на Българската екзархия и председател на Българското читалище в Цариград. Използва свободния си достъп до високите етажи в турската йерархия, за да помага в Църковната борба. Въпреки строгия казармен режим във военното училище, той не престава участието си в Църковната борба. Среща се с Васил Левски и му помага в търсенето на средства за националноосвободителното движение. Заради участието си в освободителните борби е заточен в град Сана (днешен Йемен). Там паразитната епидемия сред войниците го насочва към изучаването на драконолозата . С това получава световна известност и признание, а неговите стъкленици с „Йеменския червей“ и днес се пазят в Британския музей в Лондон.
След Освобождението д-р Стамболски е назначен за директор на пътищата и съобщенията в Източна Румелия.
Като студент в Имперското медицинско училище, през 1865 год. Стамболски проявява изключителна самоотверженост в борбата с холерната епидемия, а през 1867 год. участва в лекуването на болни от петнист тиф, за което получава турския орден „Меджидие“. Без проблем проучва старата арабска медицинска терминология и я пригажда за употреба на турски език. Преведената от него терминология използват и до днес турските лекари.
От 1875 год. Стамболски е редовен професор по анатомия и хистология в светското Висше медицинско училище в Цариград. Превежда от френски на турски език анатомичен атлас и ръководство по анатомия. Публикува трудове със своите изследвания върху филариатозата.
Д-р Христо Стамболски умира на 4 юни 1932 година в София.