Омар Хаям, с рождено име Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хаям Нишапури, е ирански екциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном. Известен е със своя Рубаят, сборник от рубаи*.
Омар Хаям е роден на 18 май 1048 година в Нишапур, Иран. Приживе той е известен най-вече като астроном. През 1073 година, вече придобил известност в Иран, той е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория, работейки заедно с други изтъкнати учени.
В резултат на работата си Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям нa 15 март 1079 година Малик Шах I коригира иранския календар.
Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола в окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия.
Философията на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.
Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той дори е принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.
Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи), въпреки че авторството им е спорно. Няма преки свидетелства Хаям да е писал стихове, а първите известни рубаи под негово име се появяват около два века след смъртта му, когато са използвани като цитати срещу преобладаващите възгледи. Това дава основание на някои изследователи да допускат, че името на Омар Хаям е използвано от авторите им само заради неговия научен авторитет.
Омар Хаям умира на 4 декември 1122/1023 година в Нишапур, Иран.
През 1970 година на него е кръстен кратер на Луната. През 1980 на него е наречен и астероидът 3095 Омархаям. Паметник на Омар Хаям има в Букурещ , на една от централните улици, на около 400 м от сградата на правителството. На челната страна на бюст-паметника са изписани датите на раждането и смъртта му, а на останалите - цитати от негови стихове.
-----------------------------------------
*Рубай - Стихотворна форма, разпространвна в средновековната източна, главно персийска, пезия, която се състои от едно четиристишие с римуване на първия, втория и четвъртия стих.
Автор: Тони
Омар Хаям е роден на 18 май 1048 година в Нишапур, Иран. Приживе той е известен най-вече като астроном. През 1073 година, вече придобил известност в Иран, той е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория, работейки заедно с други изтъкнати учени.
В резултат на работата си Омар Хаям създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). На базата на изчисленията на Омар Хаям нa 15 март 1079 година Малик Шах I коригира иранския календар.
Омар Хаям е известен и със създаването на метод за решаване на кубични уравнения, чрез пресичане на парабола в окръжност. Макар подобен подход да е използван и преди това, той го обобщава до всички кубични уравнения. Освен това той открива биномното разлагане и прави някои изследвания на свойствата на фигури в неевклидова геометрия.
Философията на Омар Хаям, доколкото е публично известна, често се отклонява от официалните догми на исляма. Не е сигурно дали той вярва в съществуването на Бог или не, но се противопоставя на възгледа, че всяко конкретно събитие или явление е резултат от божествена намеса. Той не вярва и в някакви награди или наказания в задгробния живот. Вместо това смята, че природните закони обясняват всички явления в наблюдаемия свят.
Видимите отклонения на възгледите на Хаям от ортодоксалността са причина многократно да дава обяснения за отношението си към исляма. Той дори е принуден да направи поклонение в Мека, за да докаже привързаността си към религията.
Днес Омар Хаям е известен не толкова с научните си постижения, колкото с литературните си произведения. Смята се, че той е автор на около хиляда четиристишия (рубаи), въпреки че авторството им е спорно. Няма преки свидетелства Хаям да е писал стихове, а първите известни рубаи под негово име се появяват около два века след смъртта му, когато са използвани като цитати срещу преобладаващите възгледи. Това дава основание на някои изследователи да допускат, че името на Омар Хаям е използвано от авторите им само заради неговия научен авторитет.
Омар Хаям умира на 4 декември 1122/1023 година в Нишапур, Иран.
През 1970 година на него е кръстен кратер на Луната. През 1980 на него е наречен и астероидът 3095 Омархаям. Паметник на Омар Хаям има в Букурещ , на една от централните улици, на около 400 м от сградата на правителството. На челната страна на бюст-паметника са изписани датите на раждането и смъртта му, а на останалите - цитати от негови стихове.
-----------------------------------------
*Рубай - Стихотворна форма, разпространвна в средновековната източна, главно персийска, пезия, която се състои от едно четиристишие с римуване на първия, втория и четвъртия стих.