На 12 май отбелязваме годишнина от рождението на Анастасия Димитрова - възрожденската будителка, която е известна като първата наставница на малките български девойки, които по законите на Османската империя до 1841 година са били под забрана за просвещение. Името й е свързано с отварянето на първото българско светско училище за момичета през 1841 година към църквата ‘Св. Николай’ в Плевен.
Анастасия Димитрова е родена на 12 май 1815 година. Когато била едва 7-годишна, майката на Врачанския архидякон Агапий забелязала способностите й и насатояла момичето да започне да учи четмо и писмо.
Когато Анастасия навършила 20, по настояване на владиката и майка му, тя била изпратена в Калоферския манастир ‘Въведение Богородично’, за да може да се учи в прогресивното за времето си тамошно мъжко училище. Там преподавали Райно Попович, Ботьо Петков - бащата на Христо Ботев и даскал Брайко Хаджигенович, който въвел взаимоучителната метода.
Анастасия се завърнала в Плевен през 1841 година и с благословията на епископ Агапий открила в килия към храма първото училище за момичета. Отначало ученичките се учели да изписват букви и числа в пясъчни сандъчета, по-късно пишели с калем върху дъсчици, намазани с восък. За географски глобус им служел леген пълен с вода. Водата представлявала океаните, а на плаващи дъсчици били написани имената на континентите и държавите. В училището изучавали също така аритметика, история, благонравие и закон Божи.
Стремежът към знания на българите бил толкова силен, че от цялата страна започнали да прииждат девойки, за да се ограмотяват при Анастасия Димитрова. А след като се завръщали по домовете си, тези момичета откривали училища и за други, които милеели за знания. Така подвигът на първата българска Наставница, както я наричали съвременниците й, продължил с десетилетия.
През 1894 година Анастасия Димитрова заминала за Йерусалим и останала там до края на дните си като монахиня под името Анна. Починала на 83-годишна възраст в руски девически манастир през март 1898 година.
В чест на историческото дело на Анастасия Димитрова в Плевен на нейно име е кръстено училище, където по-случай 170-тата годишнина от откриването на първото девическо училище е открит музей ‘Образованието през 19-ти, 20-ти и 21-ви век’. Там могат да се видят възстановените пясъчни сандъчета, восъчни дъсчици и таблици на взаимоучителната метода.
Автор: Тони
Анастасия Димитрова е родена на 12 май 1815 година. Когато била едва 7-годишна, майката на Врачанския архидякон Агапий забелязала способностите й и насатояла момичето да започне да учи четмо и писмо.
Когато Анастасия навършила 20, по настояване на владиката и майка му, тя била изпратена в Калоферския манастир ‘Въведение Богородично’, за да може да се учи в прогресивното за времето си тамошно мъжко училище. Там преподавали Райно Попович, Ботьо Петков - бащата на Христо Ботев и даскал Брайко Хаджигенович, който въвел взаимоучителната метода.
Анастасия се завърнала в Плевен през 1841 година и с благословията на епископ Агапий открила в килия към храма първото училище за момичета. Отначало ученичките се учели да изписват букви и числа в пясъчни сандъчета, по-късно пишели с калем върху дъсчици, намазани с восък. За географски глобус им служел леген пълен с вода. Водата представлявала океаните, а на плаващи дъсчици били написани имената на континентите и държавите. В училището изучавали също така аритметика, история, благонравие и закон Божи.
Стремежът към знания на българите бил толкова силен, че от цялата страна започнали да прииждат девойки, за да се ограмотяват при Анастасия Димитрова. А след като се завръщали по домовете си, тези момичета откривали училища и за други, които милеели за знания. Така подвигът на първата българска Наставница, както я наричали съвременниците й, продължил с десетилетия.
През 1894 година Анастасия Димитрова заминала за Йерусалим и останала там до края на дните си като монахиня под името Анна. Починала на 83-годишна възраст в руски девически манастир през март 1898 година.
В чест на историческото дело на Анастасия Димитрова в Плевен на нейно име е кръстено училище, където по-случай 170-тата годишнина от откриването на първото девическо училище е открит музей ‘Образованието през 19-ти, 20-ти и 21-ви век’. Там могат да се видят възстановените пясъчни сандъчета, восъчни дъсчици и таблици на взаимоучителната метода.