Американският биомедицински изследовател Робърт Гало станал световноизвестен с откриването на Човешкия Имунодефицитен Вирус (ХИВ) - ретровирус отговорен за Синдрома на Придобита Имунна Недостатъчност (СПИН), и основен учен в бъдещите изследвания на ХИВ вируса.
Гало е директор на „Института по вирусологията на човека“, към Университета на Мериленд. Той и двама от неговите дългогодишните научни сътрудници, Робърт Р. Редфийлд и Уилям А. Блатнер, са съоснователи на Института през 1996 година в партньорство, включително и на държавата, щата Мериленд и град Балтимор. През 2005 година, Гало става съосновател на „Profectus BioSciences Inc.“, която развива и комерсиализира технологии за намаляване заболеваемостта и смъртността, причинени от човешката вирусни болести, включително СПИН.
Гало е роден на 25 март 1937 година в Уотърбъри, Кънектикът, в работническо семейство на италиански имигранти. Той получава степен бакалавър по биология през 1959 година година от „Провидънс колеж“ и медицинска титла от Медицинския колеж във Филаделфия през 1963 година.
След завършване на медицинското училище, Гало работи в Университета на Чигако, а по-късно става научен сътрудник в Националния онкологичен институт. По-късно Гало заявява, че при избора на професия му е повлиял факта от ранната смърт на неговата сестра, която умира от левкемия, болест, на която той първоначално посвещава голяма част от изследванията си.
След като слуша на реч на биолога Дейвид Балтимор, Гало проявява интерес към изучаването на ретровируси, и прави проучване на основната дейност на лабораторията. През 1976 година Дорис Морган, изследовател в лабораторията на Гало, успешно изолира Т-лимфоцити. Франк Рускети, Гало и Морган стават съавтори на научен труд, който описва метода им.
Морган и Рускети определят дейността на нов фактор при Т-клетъчен растеж, по-късно са изолирани и идентифицирани като „IL-2“ (интерлевкин-2), от Кендъл А. Смит.
Тези открития позволяват на изследователите да размножават Т-клетките и да изследват вируси, които ги засягат, като човешките Т-вирусни клетки при левкемията, или HTLV - първият ретровирус идентифициран при хора, който е изолирани в лабораторията на Гало. Ролята на HTLV в левкемия е изяснен, когато група японски изследователи, го откриват при разработка на рядка форма на болестта, и изолират независимо същия ретровирус, показайки, че той е причината причината.
През 1982 година , Гало получава престижната награда „Ласкер“: "За своите пионерски проучвания, които довеждат до откриването на първите човешки туморни вируси „РНК“, и асоциирането им с някои левкемии и лимфоми".
На 4 май 1984 година Гало и неговите сътрудници публикуват поредица от 4 статии в медицински научни списания, показващи, че те са изолирали ретровирус, наречен HTLV-III с убеждението, че вирусът е свързан с вируса на левкемията от тяхна предишна работа, и е причината за болестта СПИН.
Малко по-рано, през 1983 година, френски екип от Института Пастьор в Париж, ръководен от професор Люк Монтание , публикува научен труд, описващи ретровирус който те наричат LAV (лимфаденопатия-свързан вирус), изолирани от пациенти с повишен риск от СПИН.
На Гало е връчена за втори път награда „Ласкер“ през 1986 година за "Определянето на ретровируса, известен като HIV-1, е причина за Синдрома на Придобита Имунна Недостатъчност (СПИН)." Така той става единствения получател на две награди „Ласкер“.
Оттогава има значителни и понякога тежки спорове за това кой е първи в откриването на ХИВ, включително тежки обвинения (които по-късно са снети), които твърдят, че от лабораторията на Гало са откраднали проба на ХИВ, произведена в Института Пастьор.
През ноември 1990 г. американската Служба за цялостни изследвания и Националния институт по здравеопазване, наема група на фармацевтичният гигант „Hoffmann-La Roche”“, който да анализира архивни проби, съхранявани в Института Пастьор и Лабораторията за туморни клетки и Биология (LTCB), на Националния онкологичен институт между 1983 и 1985 година.
През 1986 година и двете наименования отпадат за сметка на обединеното наименование „Human Immunodeficiency Virus“ - човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).
Групата, водена от Шенг-Юнг Чанг, разглежда архивни екземпляри и прави сложни изследвания, водещи до независимо заключение през 1993 година, в който се казва, че пробата с вируса от лабораторията на Гало е дошла от лабораторията на Монтание. Чанг установява, че изолираната от френската лаборатория проба „LAV“, е вирус от един пациент, който заразява култура, от друг. След молба за проба, групата на Монтание е изпратила проба от тази култура на Робърт Гало, не знаейки, че има два вируса. След това заразената култура, изпратена на Гало, е тази, по която неговият екип е работил.
Днес е договорено, че първо група на Монтание е изолирала ХИВ, а групата на Гало е разработила схемата, по която вирусът причинява СПИН. През 2008 година Люк Монтание
и д-р Франсоаз Бар-Синуси са отличени за откриването на вируса, и установяването на връзката между наличието на този вирус и развиването на СПИН, получавайки Нобелова награда за физиология или медицина.
Автор: Тони
Гало е директор на „Института по вирусологията на човека“, към Университета на Мериленд. Той и двама от неговите дългогодишните научни сътрудници, Робърт Р. Редфийлд и Уилям А. Блатнер, са съоснователи на Института през 1996 година в партньорство, включително и на държавата, щата Мериленд и град Балтимор. През 2005 година, Гало става съосновател на „Profectus BioSciences Inc.“, която развива и комерсиализира технологии за намаляване заболеваемостта и смъртността, причинени от човешката вирусни болести, включително СПИН.
Гало е роден на 25 март 1937 година в Уотърбъри, Кънектикът, в работническо семейство на италиански имигранти. Той получава степен бакалавър по биология през 1959 година година от „Провидънс колеж“ и медицинска титла от Медицинския колеж във Филаделфия през 1963 година.
След завършване на медицинското училище, Гало работи в Университета на Чигако, а по-късно става научен сътрудник в Националния онкологичен институт. По-късно Гало заявява, че при избора на професия му е повлиял факта от ранната смърт на неговата сестра, която умира от левкемия, болест, на която той първоначално посвещава голяма част от изследванията си.
След като слуша на реч на биолога Дейвид Балтимор, Гало проявява интерес към изучаването на ретровируси, и прави проучване на основната дейност на лабораторията. През 1976 година Дорис Морган, изследовател в лабораторията на Гало, успешно изолира Т-лимфоцити. Франк Рускети, Гало и Морган стават съавтори на научен труд, който описва метода им.
Морган и Рускети определят дейността на нов фактор при Т-клетъчен растеж, по-късно са изолирани и идентифицирани като „IL-2“ (интерлевкин-2), от Кендъл А. Смит.
Тези открития позволяват на изследователите да размножават Т-клетките и да изследват вируси, които ги засягат, като човешките Т-вирусни клетки при левкемията, или HTLV - първият ретровирус идентифициран при хора, който е изолирани в лабораторията на Гало. Ролята на HTLV в левкемия е изяснен, когато група японски изследователи, го откриват при разработка на рядка форма на болестта, и изолират независимо същия ретровирус, показайки, че той е причината причината.
През 1982 година , Гало получава престижната награда „Ласкер“: "За своите пионерски проучвания, които довеждат до откриването на първите човешки туморни вируси „РНК“, и асоциирането им с някои левкемии и лимфоми".
На 4 май 1984 година Гало и неговите сътрудници публикуват поредица от 4 статии в медицински научни списания, показващи, че те са изолирали ретровирус, наречен HTLV-III с убеждението, че вирусът е свързан с вируса на левкемията от тяхна предишна работа, и е причината за болестта СПИН.
Малко по-рано, през 1983 година, френски екип от Института Пастьор в Париж, ръководен от професор Люк Монтание , публикува научен труд, описващи ретровирус който те наричат LAV (лимфаденопатия-свързан вирус), изолирани от пациенти с повишен риск от СПИН.
На Гало е връчена за втори път награда „Ласкер“ през 1986 година за "Определянето на ретровируса, известен като HIV-1, е причина за Синдрома на Придобита Имунна Недостатъчност (СПИН)." Така той става единствения получател на две награди „Ласкер“.
Оттогава има значителни и понякога тежки спорове за това кой е първи в откриването на ХИВ, включително тежки обвинения (които по-късно са снети), които твърдят, че от лабораторията на Гало са откраднали проба на ХИВ, произведена в Института Пастьор.
През ноември 1990 г. американската Служба за цялостни изследвания и Националния институт по здравеопазване, наема група на фармацевтичният гигант „Hoffmann-La Roche”“, който да анализира архивни проби, съхранявани в Института Пастьор и Лабораторията за туморни клетки и Биология (LTCB), на Националния онкологичен институт между 1983 и 1985 година.
През 1986 година и двете наименования отпадат за сметка на обединеното наименование „Human Immunodeficiency Virus“ - човешки имунодефицитен вирус (ХИВ).
Групата, водена от Шенг-Юнг Чанг, разглежда архивни екземпляри и прави сложни изследвания, водещи до независимо заключение през 1993 година, в който се казва, че пробата с вируса от лабораторията на Гало е дошла от лабораторията на Монтание. Чанг установява, че изолираната от френската лаборатория проба „LAV“, е вирус от един пациент, който заразява култура, от друг. След молба за проба, групата на Монтание е изпратила проба от тази култура на Робърт Гало, не знаейки, че има два вируса. След това заразената култура, изпратена на Гало, е тази, по която неговият екип е работил.
Днес е договорено, че първо група на Монтание е изолирала ХИВ, а групата на Гало е разработила схемата, по която вирусът причинява СПИН. През 2008 година Люк Монтание
и д-р Франсоаз Бар-Синуси са отличени за откриването на вируса, и установяването на връзката между наличието на този вирус и развиването на СПИН, получавайки Нобелова награда за физиология или медицина.