Немският лекар, анатом, психиатър и невропатолог, Карл Вернике, е роден на 15 май 1848 година в Прусия.
Вернике учи медицина в Университета във Вроцлав , където през 1870 получава докторска степен. Между 1876 и 1878 година е асистент в психиатричната клиника към Шарите в Берлин.
Още 26-годишен той публикува изследванията си за рецептивната афазия.
Скоро след като Пол Брока публикува откритията си относно езиковия дефицит, предизвикан от увреждането на езиковите центрове на мозъка, които днес се наричат Зона на Брока, Вернике започва свое собствено изследване на ефектите на мозъчните болести върху речта и езика. Той забелязва, че не всички езикови дефицити са причинени от увреждане на полето на Брока. И по-специално - увреда в лявата горно-задна слепоочна гънка предизвиква езиков дефицит. Този регион сега се свързва с така наречената Зона на Вернике и асоциирания с нея синдром познат като Афазия на Вернике.
Вернике създава ранен неврологичен модел на езика, който по-късно е подновен от Норман Гешвинд. Моделът е познат като модел на Вернике-Гешвинд.
Афазията на Вернике е епонимен термин за рецептивна или сензорна афазия. Това е неспособност за разбиране на реч или за създаване на смислена такава, което е причинено от лезии на горно-задната слепоочна гънка. Енцефалопатията на Вернике пък е остър неврологичен синдром на офталмоплегия, атаксия и енцефалопатия получени при недостиг на тиамин. Енцефалопатията на Вернике може да се появи комбинирано с психоза на Корсаков , която е подостра алкохолна деменция. Тогава се нарича Синдром на Вернике-Корсаков.
Вернике умира в Германия на 15 юни 1905 година вследствие на сериозни наранявания на гръдната кост, получени при инцидент с колело.
Автор: Тони
Вернике учи медицина в Университета във Вроцлав , където през 1870 получава докторска степен. Между 1876 и 1878 година е асистент в психиатричната клиника към Шарите в Берлин.
Още 26-годишен той публикува изследванията си за рецептивната афазия.
Скоро след като Пол Брока публикува откритията си относно езиковия дефицит, предизвикан от увреждането на езиковите центрове на мозъка, които днес се наричат Зона на Брока, Вернике започва свое собствено изследване на ефектите на мозъчните болести върху речта и езика. Той забелязва, че не всички езикови дефицити са причинени от увреждане на полето на Брока. И по-специално - увреда в лявата горно-задна слепоочна гънка предизвиква езиков дефицит. Този регион сега се свързва с така наречената Зона на Вернике и асоциирания с нея синдром познат като Афазия на Вернике.
Вернике създава ранен неврологичен модел на езика, който по-късно е подновен от Норман Гешвинд. Моделът е познат като модел на Вернике-Гешвинд.
Афазията на Вернике е епонимен термин за рецептивна или сензорна афазия. Това е неспособност за разбиране на реч или за създаване на смислена такава, което е причинено от лезии на горно-задната слепоочна гънка. Енцефалопатията на Вернике пък е остър неврологичен синдром на офталмоплегия, атаксия и енцефалопатия получени при недостиг на тиамин. Енцефалопатията на Вернике може да се появи комбинирано с психоза на Корсаков , която е подостра алкохолна деменция. Тогава се нарича Синдром на Вернике-Корсаков.
Вернике умира в Германия на 15 юни 1905 година вследствие на сериозни наранявания на гръдната кост, получени при инцидент с колело.