Леополд фон Захер-Мазох е роден през 1836 г. в Лвов /тогава в пределите на Австро-Унгария/ в семейството на полицай. В своите творби той създава персонажи, които се подчиняват на чуждата воля, изпитват наслада от собственото си чувство на безпомощност и от причиняваната им болка.
В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Аврора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от неговите героини. При тях любовта изобщо не идва, но се установяват отношения "владетел – роб", особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера с кожените дрехи” излязла през 1870 г и донесла му голяма популярност.
Всъщност получава се рядък случай - авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а “третото” – тайнственото, ще направи името им световно известно – „мазохизмът”. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено, се развеждат.
През 1895 г, когато Мазох умира, терминът „мазохизъм” е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия”. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох, бившата му съпруга публикува своите мемоари, в които очерня още повече клетия писател, а себе си изкарва жертвено агънце.
В родния град на Захер-Мазох , Лвов, е издигнат негов паметник. Той е разположен непосредствено до „Мазох – кафене”, в което е пресъздадена атмосферата от творбите на писателя.
Бронзовата фигура е в естествения си ръст – 170 см. Но тя крие ред пикантни сюрпризи. На гърдите на статуята е монтирано увеличително стъкло, чрез което може да се разглеждат еротични картинки. И, о, ужас, ако бръкнете в левия джоб на панталоните на Мазох можете да се докоснете до неговия „жезъл”. Ей така, за щастие...
Колкото до самият Мазох – той изгаря два пъти – урната с праха му е унищожена през 1929 г по време на пожар. Дали пък това няма някаква връзка с маниакалния му стремеж към болката?
Автор: Тони
В Грац, тогавашна Австро-Унгария, Мазох е известен като голям прелъстител и женкар, но в един момент той самият попада в мрежата на Аврора Рюмелин, представяща се за Ванда – по името на една от неговите героини. При тях любовта изобщо не идва, но се установяват отношения "владетел – роб", особено в еротичните игри. Бичове, кожени ремъци, физически мъчения, връзване за дървета. Всичко това е описано от Мазох в най-известната му творба „Венера с кожените дрехи” излязла през 1870 г и донесла му голяма популярност.
Всъщност получава се рядък случай - авторът общува в действителност със своите персонажи. Така постепенно се раждат двете им деца, а “третото” – тайнственото, ще направи името им световно известно – „мазохизмът”. В техните перверзни игри нерядко камшикът е даван в ръцете на гувернантките на децата им, и всичко това е страхотен стимул за писане за Мазох. Нещо повече – без него, той е просто нула, не може да напише нито ред, а следователно няма и доходи в семейството. Следват години с бурни сцени между двамата съпрузи, всеки сменя по няколко любовници и накрая, естествено, се развеждат.
През 1895 г, когато Мазох умира, терминът „мазохизъм” е вече измислен от д-р Крафт-Ебинг в неговия труд „Нови проучвания в областта на сексуалната психопатия”. И до днес смисълът на думата не е променен – изпитване на удоволствие от болката. След смъртта на Захер-Мазох, бившата му съпруга публикува своите мемоари, в които очерня още повече клетия писател, а себе си изкарва жертвено агънце.
В родния град на Захер-Мазох , Лвов, е издигнат негов паметник. Той е разположен непосредствено до „Мазох – кафене”, в което е пресъздадена атмосферата от творбите на писателя.
Бронзовата фигура е в естествения си ръст – 170 см. Но тя крие ред пикантни сюрпризи. На гърдите на статуята е монтирано увеличително стъкло, чрез което може да се разглеждат еротични картинки. И, о, ужас, ако бръкнете в левия джоб на панталоните на Мазох можете да се докоснете до неговия „жезъл”. Ей така, за щастие...
Колкото до самият Мазох – той изгаря два пъти – урната с праха му е унищожена през 1929 г по време на пожар. Дали пък това няма някаква връзка с маниакалния му стремеж към болката?