Римският философ и писател Луций Сенека е един от най-видните мислители и безспорно най-значимият представител на т.нар. нова стоа, т.е. на римския стоицизъм. Сенека произхожда от богат аристократически род.
Сенека е роден през 4 в. пр.н.е. в град Кордуба (дн. Кордова), Испания, която тогава е римска провинция. Той учи в Рим където баща му се преселва и основава школа по реторика. Учител на Сенека е Атал, привърженик на стоическата философия, който прилага етруските вярвания към гръцкия дух.
Сенека става адвокат и спечелва голяма слава. Същевременно посвещава значително време на занимания с философия и литератаура.
По времето на Калигула той влиза в Сената. По-късно поради симпатии към републиканските идеи е заподозрян от Месалина, съпруга на Клавдий, в антидържавен заговор и е въдворен на остров Корсика. Благодарение на Агрипина, новата съпруга на Клавдий, Сенека се завръща в Рим и става възпитател на нейния син Нерон.
Сенека се издига в йерархията на обществения живот и става суфектконсул. След охладняване на отношенията между Нерон и философа, той се оттегля от двореца и продължава своите литературни занимания. Заподозрян е в участие в заговор против император Нерон и е осъден на смърт. Сенека се самоубива като прерязва вените си.
Сенека е автор на философски и други произведения. Той е голям майстор на формата и блестящ стилист. Сенека въздейства с елегантност на литературните форми и като добър познавач на античността. Главното му и най-известно съчинение е „ Нравствени писма до Луцилий“, съдържащо 124 поисма, образец на римския епистоларен жанр. В него са отразени етико-философските идеи на мислителя, преживял немалко от превратностите на своето време.
Писмата са адресирани до приятеля му Луцилий, който от епикурейството преминава към позициите на стоицизма. На проблемите на етиката са посветени още „За гнева“ , „За милосърдието“, „За щастливия живот“, „За благодеянията“, „За снизхождението“.
Сенека е автор на натурфилософското произведение „Естествено-научни въпроси“, където продължава богатата традиция на стоиците по въпросите за природата. Автор е на девет трагедии - „Медея“, „Едип“, „Агамемнон“ и др., сюжетите на които са почерпани от творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид. В сатирата „Отиквяването на Клавдий“ обрисува иронично образа на бившия император.
Основното понятие в ет на Сенека е понятието ‘добродетел’, схващано като обща цел на всички индивиди, независимо от техния произход или съсловна принадлежност. Върху осъществяването на добродетелния живот не играят такива фактори като слава, обществено положение и други подобни. Решаващото условие за създаването на моралния човек е разумът, който трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците.
Рационализмът на Сенека е отрицание на хедонизма, цинизма и грубо материалистичната и вулгарна представа за живота. Според него, нищо не ни вдъхва увереност, че утре наистина ще имаме време да направим онова, което можем да направим днес, и поради това трябва да действаме сега и то по такъв начин, сякаш в неотложността на действието изразяваме целия смисъл на живота си.
Автор: Тони
Сенека е роден през 4 в. пр.н.е. в град Кордуба (дн. Кордова), Испания, която тогава е римска провинция. Той учи в Рим където баща му се преселва и основава школа по реторика. Учител на Сенека е Атал, привърженик на стоическата философия, който прилага етруските вярвания към гръцкия дух.
Сенека става адвокат и спечелва голяма слава. Същевременно посвещава значително време на занимания с философия и литератаура.
По времето на Калигула той влиза в Сената. По-късно поради симпатии към републиканските идеи е заподозрян от Месалина, съпруга на Клавдий, в антидържавен заговор и е въдворен на остров Корсика. Благодарение на Агрипина, новата съпруга на Клавдий, Сенека се завръща в Рим и става възпитател на нейния син Нерон.
Сенека се издига в йерархията на обществения живот и става суфектконсул. След охладняване на отношенията между Нерон и философа, той се оттегля от двореца и продължава своите литературни занимания. Заподозрян е в участие в заговор против император Нерон и е осъден на смърт. Сенека се самоубива като прерязва вените си.
Сенека е автор на философски и други произведения. Той е голям майстор на формата и блестящ стилист. Сенека въздейства с елегантност на литературните форми и като добър познавач на античността. Главното му и най-известно съчинение е „ Нравствени писма до Луцилий“, съдържащо 124 поисма, образец на римския епистоларен жанр. В него са отразени етико-философските идеи на мислителя, преживял немалко от превратностите на своето време.
Писмата са адресирани до приятеля му Луцилий, който от епикурейството преминава към позициите на стоицизма. На проблемите на етиката са посветени още „За гнева“ , „За милосърдието“, „За щастливия живот“, „За благодеянията“, „За снизхождението“.
Сенека е автор на натурфилософското произведение „Естествено-научни въпроси“, където продължава богатата традиция на стоиците по въпросите за природата. Автор е на девет трагедии - „Медея“, „Едип“, „Агамемнон“ и др., сюжетите на които са почерпани от творбите на Есхил, Софокъл и Еврипид. В сатирата „Отиквяването на Клавдий“ обрисува иронично образа на бившия император.
Основното понятие в ет на Сенека е понятието ‘добродетел’, схващано като обща цел на всички индивиди, независимо от техния произход или съсловна принадлежност. Върху осъществяването на добродетелния живот не играят такива фактори като слава, обществено положение и други подобни. Решаващото условие за създаването на моралния човек е разумът, който трябва да господства над чувствата, страстите, нагоните и навиците.
Рационализмът на Сенека е отрицание на хедонизма, цинизма и грубо материалистичната и вулгарна представа за живота. Според него, нищо не ни вдъхва увереност, че утре наистина ще имаме време да направим онова, което можем да направим днес, и поради това трябва да действаме сега и то по такъв начин, сякаш в неотложността на действието изразяваме целия смисъл на живота си.