Сър Майкъл Удръф - пионер в областта на трансплантацията на органи

Английският хирург и имунолог сър Майкъл Удръф е пионер  в областта на трансплантацията на органи.   По време на престоя си в японски военнопленнически лагер пре Втората световна война Удръф създава оригинален метод за извличане на хра

Английският хирург и имунолог сър Майкъл Удръф е пионер  в областта на трансплантацията на органи.  

По време на престоя си в японски военнопленнически лагер пре Втората световна война Удръф създава оригинален метод за извличане на хранителни вещества от  трева, соя и от селскостопански отпадъци, за да предотврати недохранването сред военнопленниците.

След края на войната Удръф гради кариера като хирург във Великобритания, съчетавайки клиничната дейност с научни изследвания, основната част от които са посветени на имуносупресията и тъканната несъвместимост. След дългогодишна работа в областта на трансплантациите на  30 октомври 1960 година,  Майкъл Удръф провежда първата във Великобритания бъбречна трансплантация.  За този и другите му приноси към медицината е избран за член на Британското кралско дружество и му е присъдено рицарско звание.

Майкъл Удръф е роден на 3 април 1911 година  в Лондон. Ранните му години преминават в чести пътувания между Великобритания и Австралия. През 1913 г. баща му Харолд Удръф, който е професор по ветеринарна медицина , е назначен за директор на ветеринарния институт на Мелбърнския университет и се мести със семейството си в Мелбърн.

Началното си образование Майкъл Удръф получава в училище „Тринити“ в Мелбърн, а през 1924 г. прекарва една учебна година в Куинс Колидж в Тонтън, Съмърсет, докато баща му използва правото си да прекара една академична година извън университета, в изследвания в Института ‘Пастьор” в Париж.

След завръщането си в Мелбърн Майкъл Удръф продължава средното си образование в методисткото училище „Уесли Колидж“, където се увлича по математиката.  Със спечелената правителствена стипендия за Мелбърнския университет започва да учи електроинженерство и математика. През третата година от следването си обаче, той решава да се прехвърли в специалност  медицина, тъй като смята, че инженерството не е перспективна професия в изпадналата в  икономическа рецесия  Австралия. Семейството му го подкрепя в това решение, но го съветва все пак да завърши започнатото образование. Той се вслушва в съвета и завършва първата си специалност с отличие.

Така през 1933 г. Удръф сменя попрището си и започва да учи биология и медицина в същия университет. Дипломира се през 1937 година със спечелени няколко награди за хирургия и започва работа като хирург в Кралската болница в Мелбърн, като междувременно чете лекции по патология и се занимава с научни изследвания.

Въпреки пацифистките  си убеждения от студентските години, след избухването на Втората световна война Удръф се присъединява към медицинския корпус на австралийската армия. Съветват го, че ще е по-полезен на армията, ако продължи да специализира хирургия, и така до получаване на магистърска степен от Кралския хирургически колеж през 1941 г. той остава в Мелбърн. След това е изпратен да работи в Десета главна болница на австралийската армия в Британска Малая  със званието капитан.

Няколко месеца по-късно, след нападението срещу Пърл Харбър, Удръф и колегите му са пренасочени към главната болница в Сингапур, където са пленени от японците. Удръф, колегите му и техните пациенти са изпратени в затворнически лагер в Чанги, където се присъединяват към други 55 000 австралийски и британски военнопленници.

Скоро след затварянето си Удръф осъзнава опасността от недостига на витамини сред военнопленниците вследствие на нищожните хранителни дажби, раздавани от японците. За да реши този проблем, той разработва метод за извличане на ценни хранителни вещества  от ориза, соята и тревата, като  използва стари машини, които открива в лагера.

От особено значение за бъдещата кариера на Удръф е фактът, че в лагера той разполага с екземпляр на известния учебник по коремна хирургия на Родни Мейнгот от 1936 г. В спомените си Удръф разказва, че в него с интерес прочел, че кожните алографти  първоначално се приемат от организма, но след няколко седмици биват отхвърлени. По-късно въпросът за отхвърлянето на трансплантите заема основно място в научните интереси на Удръф.

След края на войната той се завръща в Мелбърн, за да продължи обучението си по хирургия и става асистент на известния хирург Албърт Коутс.

Удръф решава да замине за Англия, за да завърши втората част от специализацията си, започната в австралийския Кралски хирургически колеж. Преди отпътуването си подава документи за преподавател по хирургия в университета в Шефилд и докато е на път научава, че молбата му е уважена. През 1947 година издържа успешно изпита за член на Кралския хирургически колеж пред комисия, в чийто състав влиза и Джулиан Тейлър, с когото заедно са лежали в лагера в Чанги.

След полагането на изпита, Удръф поема поста си в Шефилд. Първоначалната му идея е да прави изследвания в областта на хирургията, но се оказва, че няма места в лабораторията по хирургия на универститета. За сметка на това  той е причислен към лабораторията по патология, където изучава отхвърлянето на трансплантите  -  реакция на организма, при която имунната система  на реципиента атакува присадената тъкан. По-специален интерес Удръф проявява към присадъчните материали от щитовидна жлеза, трансплантирани към предната камера на око, тъй като при този вид трансплантация не се наблюдавала реакция на отхвърляне.

Работата с алографти дава на Удръф солидна основа за за разработки в  областта на трансплантирането и тъканната несъвместимост. За да задълбочи познанията си в тази посока, той  се среща с Питър Медауар,  известен зоолог, нобелов лауреат  и пионер в изследването на органното отхвърляне. Беседите между двамата прерастват в дълготраен професионален контакт.

През 1948 г.,  Удръф се мести от Шефилд в Абърдий, Шотландия,  за да чете лекции в тамошния университет. Там получава и по-добра възможност за лабораторни изследвания с помощта на съпругата си, която е негов лаборант. За да проверят имунната толерантност  (склонността на тялото да приема чужди тъкани) у плъховете, двамата правят експерименти за вътрематочна имплантация над фетус с кожа от друг плъх и повторна имплантация няколко седмици след раждането с имплант от същия донор. Опитите им обаче  са неуспешни.

В този период Удръф предприема пътуване до САЩ на разноски на Световната здравна организация.   При престоя си там се среща с много от водещите американски хирурзи, което още повече го мотивира да продължи изследванията си. След завръщането си в Абърдийн той прави опити, свързани с ефектите на кортизона и влиянието на антигените в кръвта върху отхвърлянето. При изследването на антигените Удръф открива двама доброволци с идентични кръвни антигени, които се съгласяват да се подложат на операции за размяна на кожни присадки. Когато у двамата пациенти настъпва отхвърляне на имплантите, Удръф заключава, че процесът се контролира от допълнителни фактори.

През 1953 г. Удръф се мести в Нова Зеландия, в гр. Дънидин,  където завежда катедрата по хирургия на местното медицинско училище. По време на престоя си в Дънидин Удръф прави серия експерименти с левкоцити , за да повиши имунната толерантност на плъховете към алографти. Те се оказват неуспешни, за разлика от други проекти, над които Удръф работи по същото време. Тъй като му се налага да съчетава научната дейност с клинична, Удръф поема и случаи на изгаряния, тъй като в клиниката няма пластичен хирург. По негова инициатива е създадена криобанка за кожни присадъци, използвани за възстановяване на изгаряния, което е немалко постижение за времето си.

Въпреки че периодът, прекаран в Дънидин, е много успешен за Удръф, фактът, че градът е сравнително изолиран и малък, с население от около 100 000 души, не дава големи перспективи за развитие. Затова, когато в университета в Единбург  се освобождават две места за главни хирурзи, Удръф решава да подаде документите си. Без интервю, той направо получава покана да заеме председателския пост в катедрата по хирургически науки на университета.

През 1957 г. Удръф постъпва на работа в  Единбургския университет, където времето му е разпределено между клиничната, преподавателската и изследователската дейност. Голяма част от проучванията си извършва, докато заема поста почетен председател на изследователската група за трансплантациите, създадена от Британския съвет за медицински изследвания.

Основните проучвания на групата са насочени към имунната толерантност,  автоимунната хемолитична анемия (по-специално при мишките) и имунните реакции към рака у различни животни. В клиничната си работа Удръф поставя началото на програма за судова хирургия и прилага методите на имунотерапията в лечението на рака. И все пак най-големите му успехи са в областта на бъбречните трансплантации.

Удръф прави първата бъбречна трансплантация във Великобритания, в Кралския лазарет в Единбург. Налага му се да изчака известно време, докато открие пациент с еднояйчен близнак, който да стане донор, тъй като при тези условия рискът от тъканна несъвместимост е значително по-нисък. Пациентът се оказва 49-годишен мъж, страдащ от остра бъбречна недостатъчност. При операцията, проведена на 30 октомври 1960 г., той получава единия от двата бъбрека на своя брат-близнак. През същата година Удръф публикува подробните си изследвания в книгата „Трансплантацията на тъкани и органи“..

През 1976 г. Удръф се пенсионира от университета и се присъединява към Звеното за клинична и популационна цитогенетика към Британския институт за медицински изследвания. Остава там през следващите десет години, като продължава изследванията си на рака  и обръща по-специално внимание на туморната имунология. В този период публикува 25 статии и две книги.

В последните си години Удръф спира научните изследвания и се отдава на спокоен живот със своята съпруга в Единбург, където умира на 10 март 2001 година на  89-годишна възраст.

Приносите на Майкъл Удръф към хирургията са дълготрайни и важни. Освен че извършва първата бъбречна трансплантация във Великобритания, той е сред пионерите на използвания и до днес метод за трансплантиране на уретер в пикочния мехур - уретеронеоцистостомия, приписвана както еднолично на него, така и на други учени.

Удръф основава в Единбург голям и ефективен екип от специалисти по трансплантация, който и днес е сред водещите в света. Въпреки че е най-известен с успехите си от клиничната практика, също толкова значими са и неговите проучвания върху отхвърлянето и приемането на присадени тъкани и органи. В резултат от разработките му антилимфоцитният  серум  намира широко приложение за потискане на симптомите на тъканна несъвместимост след претърпяна трансплантация.

Тези му постижения в областта на медицината и биологията получават сериозно признание през 1968 г., когато Удръф е избран за член на Британското кралско научно дружество. На следващата година британската кралица го удостоява с рицарско звание, рядка почест за един хирург. Множество медицински организации присъждат почетно членство на Удръф. В това число са Американският хирургически колеж, Американската хирургическа асоциация и Кралският медицински колеж в Единбург. Удръф заема високи постове и в още няколко научни организации, като например,  Кралското научно дружество, където е заместник-председател и  Дружеството за трансплантации, където е председател.

Не на последно място, Удръф е дългогодишен съветник на Световната здравна организация и гостуващ професор в множество университети по света. Влиянието на Майкъл Удръф личи и от големия брой на публикациите му. Автор е на повече от двеста научни статии и седем книги, които засягат множество аспекти от медицината и хирургията.
Автор: Тони