Рене Декарт и неговите философски идеи

Френският философ, математик и физик, Рене Декарт,  известен още като Картезий,  е спечелил световна слава най-вече със своите новаторски философски идеи. Той е  известен и като създателя на декартовата координатна система,  к

Френският философ, математик и физик, Рене Декарт,  известен още като Картезий,  е спечелил световна слава най-вече със своите новаторски философски идеи. Той е  известен и като създателя на декартовата координатна система,  която повлиява върху развитието на съвременната аналитична геометрия и математически анализ.

Декарт,  който понякога е  наричан основоположник на съвременната философия и баща на съвременната математика, се нарежда сред най-влиятелните мислители в Европа. Той вдъхновява,  както своите съвременници, така и следващите поколения философи, поставяйки началото на рационализма, водещото философско течение в Европа през 17 и 18 век.

Декарт е роден  на 31 март 1696 година  в Ла Е-ен-Турен, Франция,   в семейството на Жоашен Декарт - юрист с дребна благородническа титла.Майката на Рене Декарт умира рано и след като баща му се жени повторно,  той е отгледан в Ла Е от баба си по майчина линия.

През 1606 година Рене е изпратен в йезуитски колеж. През 1616 г. той завършва право в университета в Поатие,  по това време хугенотски център, противопоставящ се на крал  Луи XIII.

Бащата на Рене Декарт се надява той да продължи кариерата му в съдебната система, но за това е необходимо да навърши 27 години. През 1618 година Декарт заминава за Бреда, Нидерландия, за да изучава математика и военно строителство в армията на принц Морис Насауски.

През 1619 година Декарт заминава за Германия  и през следващите години пътува из Европа и прекарва дълго време в Париж.  През този период той пише основната част от своите произведения.

През втората половина на 40-те години Рене Декарт пътува няколко пъти до Франция. През  1649 година заминава за Швеция  по покана на кралица Кристина  и умира там от  пневмония на  11 февруари 1650 година.  Тъй като е католик,  той е погребан в гробище за некръстени деца. По-късно останките му са преместени в Париж, а по-късно в Пантеона.

Философията на Декарт е дуалистична. Дуализмът на субстанцията позволява по този начин на Декарт да създаде материалистичната физика (учение за протяжната субстанция) и идеалистическата психология (учение за мислещата субстанция). Бог се явява своеобразно свързващо звено между тях, като внася движението в природата и обезпечава всички нейни закони. Именно той се оказва един от създателите на класическата механика за първи път отъждествява природата с протяжността. Чрез него е създадена представата за природата като за гигантска механическа система, приведена в движение от първия двигател (Бог).

Субстанцията е централно понятие в рационалистическата метафизика на Декарт. Той я определя като вещ, която не се нуждае за своето съществуване от нищо друго освен от самата себе си, следователно субстанция се явява само Бог. Той различава два рода субстанции: духовна и материална. Духовната е неделима, а материята- делима до безкрайност. Основен атрибут на духовната субстанция е мисленето, а на материалната-протяжността. Освен атрибути, Декарт различава и модуси на субстанциите. Модуси на мисленето са въображение, чувства и желания. Модуси на протяжността са фигура, положение и движение.

Декарт прави опит да създаде такъв познавателен модел, безупречен във всяко отношение, който да даде основа за бъдещо развитие - "сигурни и прости правила, такива че всички, които строго се придържат към тях, никога няма да нарекат лъжата - истина и без безрезултатни усилия ще стигнат до истинното познание за това, което е познаваемо".
Според Декарт сетивата и изобщо емпиричното познание, изградено върху тях, заблуждават. Емпиричното познание и точните науки, изградени на неговата база, са колкото полезни, толкова и вредни. Материалната действителност съществува, но тя е недостъпна за опита. Затова и цялата тежест на познанието пада върху ума, интелекта, който единствен е способен да разграничи истинното от неистинното.

Потенцията за самото знание според Декарт е вложена у човека от самия Бог и присъства като "вродени принципи и идеи", т.е. знанията, които са единни и всеобщи. Класическите мисловни процеси Декарт дефинира като "интуиция" и "дедукция". Под интуиция се разбират усилията на ума, в крайна сметка водещи към познанието на единното и на Бога. Интуицията е знание умствено и непосредствено. Дедукцията е логически  извод, по необходимост произтича от предпоставките. Тя е знание опосредствено. Тя е елементарна - следвайки обратния път, тя ни дава познание за феномените,  присъстващи в сетивния свят.

Гносеологичният идеал на Декарт е интуитивното познание на всички вродени истини - всеобщите и необходимите.  Индукцията  и дедукцията той разглежда като средство за интуитивно познание. В пълния си обем интуицията у Декарт се оказва непосредствено обхващане на многообразието на абсолютните истини в системно единство. Той предявява изискване към интуицията, а именно истините да се схващат "ясно и отчетливо", едновременно, а не последователно. Рене Декарт, обаче, не вярва дали сами по себе си "яснотата и отчетливостта" могат да гарантират абсолютната истинност на нашите всеобщи и необходими знания. Затова се позовава на Бога като творец на човешкия разум, чието могъщество е безгранично.

Разума, ума и интелекта Декарт тълкува като проявление на Божия разум, като генетично заложен познавателен модел, от който произхождат "допълнителните" разбирания и понятия. Декартовата интуиция се състои именно в обхващането на всички външни явления, мисловни парадигми в едно единно цяло - само тогава те могат да бъдат до известна степен умопостигнати.

Правилата на Декарт са следните:

1) Никога да не приемаме за вярно нищо, за което не знаем с очевидност, че то е такова, т.е. да избягваме старателно прибързаността и предубедеността и да включваме в съжденията си само онова, което би се представило на ума ни така ясно и отчетливо, че да нямаме никакъв повод да го поставяме под съмнение.

2) Да разделяме всяка една от проучваните трудности на толкова части, на колкото е възможно и необходимо, за да я разрешим по-добре.

3) Да спазваме винаги ред в мислите си, като започваме от най-простите и най-лесните за познаване предмети, за да се изкачим малко по малко, като по стъпала, до познанието на най-сложните, и като приемем, че има ред дори и между ония, които естествено не си предхождат един друг.

4) Да правим навсякъде толкова пълни изброявания и такива общи прегледи, че да бъдем уверени, че нищо не сме пропуснали.

Автор: Тони