Испанският живописец и график, Франсиско Хосе де Гоя и Лусиентес е дворцов художник на Испанската корона. Смята се едновременно за последния от старите майстори и първия от модерните.
Франсиско Гоя е роден в малкото испанско село Фуендетодес, в провинция Арагон на 30 март 1746 година. Около 1760 година семейството му се мести в Сарагоса. Първи учител на Франсиско е живописеца Хосе Лухан и Мартинес, известно време той пребивава и в ателието на скулптора Рамирес.
На 19 годишна възраст Франсиско Гоя заминава за Мадрид.Тук учи живопис, а през 1764 година се явява на конкурс обявен от кралската академия. Името му обаче, не е сред финалистите.
Заминава за Италия на собствени разноски. Посещава Рим и Парма и се явява на конкурс за картина на историческа тематика. Журито се изказва сравнително благосклонно за творбата на Гоя, но наградата е присъдена на друг.
След неуспеха в Парма, Гоя се връща в Сарагоса и се залавя с рисуването на стенописи за манастири и църкви.
Все пак през 1776 година Гоя става художник към кралската манифактура за гоблени в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години.
През 1783 година Гоя получава поръчка за портрет от страна инфанта дон Луис, брат на Карлос III. Същата година художникът рисува първия си групов портрет, изобразяващ семейството на инфанта. Постепенно той се налага като портретист в средите на аристокрацията, заслуга за което има и бързината с която рисува.
Чрез работа си като портретист, Гоя успява да си създаде връзки във висшето общество на Испания. Веднъж получил възможност за достъп до аристократките на Мадрид, Гоя оставя съпругата си Хосефа, от която има шест деца, на заден план.
Материалното му положение вече му позволява да си купи къща и модерен кабриолет. Гоя
става придворен художник на две от най-могъщите фамилии в Испания, Осуна и Алба.
През 1789 година новият крал Карлос IV назначава Франциско Гоя за кралски художник, което му дава и правото на годишна рента и титлата ‘превъзходителство’.
Вследствие на безразборните си връзки с жени, през 1792 година, когато е 46-годишен, Гоя се разболява от сифилис. Парализиран, почти сляп и глух, той остава дълго време на легло.
Гоя се запозната с херцогиня Алба - най-важната жена в живота му. 20-годишната екстравагантна и разкрепостена във връзките си дама се обвързана с маркиз Вилафранка още от 13-годишна. Когато мъжът й умира през 1796 година, херцогинята приема в имението си Гоя. Там те прекарват заедно няколко месеца, като художникът редува рисуването с неистов секс с херцогинята, а между двете дейности - тя му позира.
Когато се завръщат в Мадрид, херцогинята временно изоставя Гоя заради друг мъж. Огорчен, художникът рисува три нейни портрета - на единия я изобразява с двойно лице. През 1799 година Алба е отново в обятията на художника и му позира за две платна - ‘Голата Маха’ и ‘Облечената Маха’.
‘Голата Маха’ е може би първата подобна картина в историята на маслената живопис, определена от критиката като ‘еротична, но не вулгарна’. Тези две картини херцогинята запазва за себе си. Тя умира ненадейно през 1802 година.
Независимо от многото политически катаклизми в периода на френската окупация на Испания, Гоя успява да запази поста си на придворен художник, въпреки, че заради чувствената му ‘Маха’ Инквизицията го обвинява в безсрамие.
Скоро след смъртта на херцогиня Алба, умира и съпругата на Гоя - Хосефа. Художникът остава съвсем сам и напуска Мадрид. Отива да живее на брега на река Мансанарес, където среща една млада жена с доста свободни възгледи за живота - Леокардия Зорила де Вейс.
Тя ражда на 64-годишния Гоя момиченце, което наричат Росарио.
Когато през 1824 година либералното управление в Испания се срива, за да осигури спокойствието на семейството и творческата си свобода, Гоя се мести заедно с Леокардия и малката Росарио за Франция. Установяват се в малка къща с градина в Бордо.
Големият художник прекарва последните години на живота си в разходки, като рисува по малко. Умира на 82-годишна възраст през 1828 година.
Автор: Тони
Франсиско Гоя е роден в малкото испанско село Фуендетодес, в провинция Арагон на 30 март 1746 година. Около 1760 година семейството му се мести в Сарагоса. Първи учител на Франсиско е живописеца Хосе Лухан и Мартинес, известно време той пребивава и в ателието на скулптора Рамирес.
На 19 годишна възраст Франсиско Гоя заминава за Мадрид.Тук учи живопис, а през 1764 година се явява на конкурс обявен от кралската академия. Името му обаче, не е сред финалистите.
Заминава за Италия на собствени разноски. Посещава Рим и Парма и се явява на конкурс за картина на историческа тематика. Журито се изказва сравнително благосклонно за творбата на Гоя, но наградата е присъдена на друг.
След неуспеха в Парма, Гоя се връща в Сарагоса и се залавя с рисуването на стенописи за манастири и църкви.
Все пак през 1776 година Гоя става художник към кралската манифактура за гоблени в Мадрид. За нея той работи в продължение на 15 години.
През 1783 година Гоя получава поръчка за портрет от страна инфанта дон Луис, брат на Карлос III. Същата година художникът рисува първия си групов портрет, изобразяващ семейството на инфанта. Постепенно той се налага като портретист в средите на аристокрацията, заслуга за което има и бързината с която рисува.
Чрез работа си като портретист, Гоя успява да си създаде връзки във висшето общество на Испания. Веднъж получил възможност за достъп до аристократките на Мадрид, Гоя оставя съпругата си Хосефа, от която има шест деца, на заден план.
Материалното му положение вече му позволява да си купи къща и модерен кабриолет. Гоя
става придворен художник на две от най-могъщите фамилии в Испания, Осуна и Алба.
През 1789 година новият крал Карлос IV назначава Франциско Гоя за кралски художник, което му дава и правото на годишна рента и титлата ‘превъзходителство’.
Вследствие на безразборните си връзки с жени, през 1792 година, когато е 46-годишен, Гоя се разболява от сифилис. Парализиран, почти сляп и глух, той остава дълго време на легло.
Гоя се запозната с херцогиня Алба - най-важната жена в живота му. 20-годишната екстравагантна и разкрепостена във връзките си дама се обвързана с маркиз Вилафранка още от 13-годишна. Когато мъжът й умира през 1796 година, херцогинята приема в имението си Гоя. Там те прекарват заедно няколко месеца, като художникът редува рисуването с неистов секс с херцогинята, а между двете дейности - тя му позира.
Когато се завръщат в Мадрид, херцогинята временно изоставя Гоя заради друг мъж. Огорчен, художникът рисува три нейни портрета - на единия я изобразява с двойно лице. През 1799 година Алба е отново в обятията на художника и му позира за две платна - ‘Голата Маха’ и ‘Облечената Маха’.
‘Голата Маха’ е може би първата подобна картина в историята на маслената живопис, определена от критиката като ‘еротична, но не вулгарна’. Тези две картини херцогинята запазва за себе си. Тя умира ненадейно през 1802 година.
Независимо от многото политически катаклизми в периода на френската окупация на Испания, Гоя успява да запази поста си на придворен художник, въпреки, че заради чувствената му ‘Маха’ Инквизицията го обвинява в безсрамие.
Скоро след смъртта на херцогиня Алба, умира и съпругата на Гоя - Хосефа. Художникът остава съвсем сам и напуска Мадрид. Отива да живее на брега на река Мансанарес, където среща една млада жена с доста свободни възгледи за живота - Леокардия Зорила де Вейс.
Тя ражда на 64-годишния Гоя момиченце, което наричат Росарио.
Когато през 1824 година либералното управление в Испания се срива, за да осигури спокойствието на семейството и творческата си свобода, Гоя се мести заедно с Леокардия и малката Росарио за Франция. Установяват се в малка къща с градина в Бордо.
Големият художник прекарва последните години на живота си в разходки, като рисува по малко. Умира на 82-годишна възраст през 1828 година.