Швейцарският хирург Емил Кохер е носител на Нобелова награда за физиология или медицина. Той получава тази награда през 1909 година за изследванията си в областта на физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза.
Кохер е роден на 25 август 1841 година. Баща му Яков Александър Кохер по професия е инженер. Младият Кохе завършва начално и средно училище в Берн , а след това постъпва в медицинското училище към Бернския университет. През 1865 г. го завършва с отличие.
Родителите на Кохер притежават добри финансови възможности и това му помага той да практикува при известни европейски хирурзи. В продължение на пет години той специализира хирургия във Виена, Париж, Берлин и Лондон. В Лондон Кохер е учил под ръководството на сър Джоузеф Листър изиграл важна роля в развитието на хирургическата антисептика. Във Виена пък, Кохер учи хирургия под ръководството на Теодор Билрот , разработил методика за операции на стомашно-чревния тракт, която и до днес се използва при хирургически интервенции.
Две години по-късно Кохер става професор по хирургия и директор на хирургическата клиника към Бернския университет. Тук вече той активно прилага изучените методи от своите преподаватели. Извършва множество операции на органите в гръдната и коремната област, оперира болни с травми, счупвания и изкълчвания, прави и неврохирургични операции. Успоредно с това обаче, провежда биохимични, бактериологични и клинико-патолого-анатомични изследвания.
Кохер разработва методика за обработка на рани с хлорни разтвори, начин за черепна трепанация при лечението на някои заболявания на главния мозък. Описва необходимите условия по време на операции , включващи антисептични методи, превръща се в авторитетен специалист по лечение на огнестрелни рани.
Основната заслуга на Кохер е в изучаването на функциите на щитовидната жлеза и разработването на методи за хирургическо лечение на заболяването, изучава различните видове гуша.
Кохер е женен за Мария Уитчи, от която има три деца. Един от синовете му става хирург, който по-късно му помага в работата. Кохер е почетен член на Лондонското кралско хирургическо дружество и на няколко световни медицински дружества. През 1902 г. е избран за президент на Немското хирургическо дружество, а през 1905 г. за президент на І Международен хирургически конгрес в Брюксел.
Умира на 27 юли 1917 година.
Автор: Тони
Кохер е роден на 25 август 1841 година. Баща му Яков Александър Кохер по професия е инженер. Младият Кохе завършва начално и средно училище в Берн , а след това постъпва в медицинското училище към Бернския университет. През 1865 г. го завършва с отличие.
Родителите на Кохер притежават добри финансови възможности и това му помага той да практикува при известни европейски хирурзи. В продължение на пет години той специализира хирургия във Виена, Париж, Берлин и Лондон. В Лондон Кохер е учил под ръководството на сър Джоузеф Листър изиграл важна роля в развитието на хирургическата антисептика. Във Виена пък, Кохер учи хирургия под ръководството на Теодор Билрот , разработил методика за операции на стомашно-чревния тракт, която и до днес се използва при хирургически интервенции.
Две години по-късно Кохер става професор по хирургия и директор на хирургическата клиника към Бернския университет. Тук вече той активно прилага изучените методи от своите преподаватели. Извършва множество операции на органите в гръдната и коремната област, оперира болни с травми, счупвания и изкълчвания, прави и неврохирургични операции. Успоредно с това обаче, провежда биохимични, бактериологични и клинико-патолого-анатомични изследвания.
Кохер разработва методика за обработка на рани с хлорни разтвори, начин за черепна трепанация при лечението на някои заболявания на главния мозък. Описва необходимите условия по време на операции , включващи антисептични методи, превръща се в авторитетен специалист по лечение на огнестрелни рани.
Основната заслуга на Кохер е в изучаването на функциите на щитовидната жлеза и разработването на методи за хирургическо лечение на заболяването, изучава различните видове гуша.
Кохер е женен за Мария Уитчи, от която има три деца. Един от синовете му става хирург, който по-късно му помага в работата. Кохер е почетен член на Лондонското кралско хирургическо дружество и на няколко световни медицински дружества. През 1902 г. е избран за президент на Немското хирургическо дружество, а през 1905 г. за президент на І Международен хирургически конгрес в Брюксел.
Умира на 27 юли 1917 година.