Немският зоолог Бернхард Гжимек е роден на 24 април 1909 година в Горна Силезия, днес Полша. През 60-те и 1970-те години на 20-ти век е най-известният западаногермански зоолог , поради водещата му роля в множество телевизионни предавания в провинция Хесен. Гжимек е бил ветеринарен лекар , изследовател на поведението на животните, дългогодишен директор на франкфуртската зоологическа градина, създател на популярни филми за животни, автор и издател на книги за животни, както и на енциклопедия, носеща неговото име. За документалния филм ‘Серенгети не бива да загине’ получава през 1960 г. наградата ‘Оскар’, с което Гжимек става първият германец след Втората световна война, удостоен с това отличие.
В началото на 50-те години Бернхард Гжимек предприема многобройни пътешествия из Африка. Неговата цел е от една страна да улови животни за ръководения от него зоопарк, а от друга - да изследва поведението на свобода на африканските животни и да се извадят поуки за правилното им третиране в плен в една зоологическа градина. Гжимек осъзнава сериозността на деградацията на животинския свят на Африка вследствие на прекомерния лов и унищожаването на биотопите под натиска на разрастващото се и заемащо нови територии човешко население.
Впечатленията му го карат да се посвети до края на живота си на опазването на дивите африкански животни. За тази цел той умело използва телевизията, която по това време е в началото на развитието си като средство за масова информация.
Чрез редовните си предавания, Бернхард Гжимек става познат и обичан телевизионен водещ в края на 50-те години. Участията му на живо като автор и водещ на поредицата на телевизията на провинция Хесен. ‘Място за дивите животни’ го превръщат в легенда. Във всяко едно издание на предаването, Гжимек взима по едно от животните от зоологическата градина (често някой хищник) и го оставя да се разхожда в близост до него и дори да се катери по него. В края на предаването зрителите са призовавани да дарят средства в „Помощ за застрашения свят на животните“. Предаването има общо 175 издания .
Гжимек жъне успехи и като автор на книги и продуцент на филми. За осъществяване на проекта за изследване на степите на Серенгети се налага той и синът му да се научат да управляват самолет. През 1956 г. се появява първата му книга ‘Няма място за дивите животни’, последвана от едноименен филм, сниман в девствените гори. Филмът е удостоен с наградата за най-добър филм „Златната мечка“ на Берлинския кинофестивал.
Книгата бива преведена на много езици и допринася съществено за създаването на природни резервати в Африка. През 1959 г. се появява филмът ‘Серенгети не бива да загине’, удостоен с ‘Оскар’. По време на снимачната работа се извършва всъщност обширно научно проучване на броя на дивите животни в Източна Африка и тяхната миграция.
Резултатите от проучванията показали, че в един период от годината животните престояват при сезонните им миграции именно в предложената за изключване територия, докато предложената заместителна територия не играела никаква роля за тях.
Между 1967 и 1974 г. Гжимек рисува около 10 000 рисунки за издаваната от него в голям формат енциклопедия „Животът на животните, представен от Гжимек“, която излиза в 13 тома.
Бернхард Гжимек умира на 13 март 1987 г. във Франкфурт на Майн, гледайки цирково представление. Урната с праха му бива пренесена в Танзания и погребана в кратера Нгоронгоро до тленните останки на сина му Михаел Гжимек, трагично загинал през 1959 г. при сблъсък на самолета му с лешояд по време на снимките на филма ‘Серенгети не бива да загине’.
Много книги на Бернхард Гжимек са преведени на български език, сред които „Серенгети не бива да загине“, „Сред животните на Африка“, „Нови приключения с диви животни“, „Те принадлежат на всички“, „Четириноги австралийци“. Много българи, особено от поколението, родено през 70-те години на 20-ти век, открива очарованието на света на дивите животни на Африка благодарение на книгите и филмите на Гжимек.
Автор: Тони
В началото на 50-те години Бернхард Гжимек предприема многобройни пътешествия из Африка. Неговата цел е от една страна да улови животни за ръководения от него зоопарк, а от друга - да изследва поведението на свобода на африканските животни и да се извадят поуки за правилното им третиране в плен в една зоологическа градина. Гжимек осъзнава сериозността на деградацията на животинския свят на Африка вследствие на прекомерния лов и унищожаването на биотопите под натиска на разрастващото се и заемащо нови територии човешко население.
Впечатленията му го карат да се посвети до края на живота си на опазването на дивите африкански животни. За тази цел той умело използва телевизията, която по това време е в началото на развитието си като средство за масова информация.
Чрез редовните си предавания, Бернхард Гжимек става познат и обичан телевизионен водещ в края на 50-те години. Участията му на живо като автор и водещ на поредицата на телевизията на провинция Хесен. ‘Място за дивите животни’ го превръщат в легенда. Във всяко едно издание на предаването, Гжимек взима по едно от животните от зоологическата градина (често някой хищник) и го оставя да се разхожда в близост до него и дори да се катери по него. В края на предаването зрителите са призовавани да дарят средства в „Помощ за застрашения свят на животните“. Предаването има общо 175 издания .
Гжимек жъне успехи и като автор на книги и продуцент на филми. За осъществяване на проекта за изследване на степите на Серенгети се налага той и синът му да се научат да управляват самолет. През 1956 г. се появява първата му книга ‘Няма място за дивите животни’, последвана от едноименен филм, сниман в девствените гори. Филмът е удостоен с наградата за най-добър филм „Златната мечка“ на Берлинския кинофестивал.
Книгата бива преведена на много езици и допринася съществено за създаването на природни резервати в Африка. През 1959 г. се появява филмът ‘Серенгети не бива да загине’, удостоен с ‘Оскар’. По време на снимачната работа се извършва всъщност обширно научно проучване на броя на дивите животни в Източна Африка и тяхната миграция.
Резултатите от проучванията показали, че в един период от годината животните престояват при сезонните им миграции именно в предложената за изключване територия, докато предложената заместителна територия не играела никаква роля за тях.
Между 1967 и 1974 г. Гжимек рисува около 10 000 рисунки за издаваната от него в голям формат енциклопедия „Животът на животните, представен от Гжимек“, която излиза в 13 тома.
Бернхард Гжимек умира на 13 март 1987 г. във Франкфурт на Майн, гледайки цирково представление. Урната с праха му бива пренесена в Танзания и погребана в кратера Нгоронгоро до тленните останки на сина му Михаел Гжимек, трагично загинал през 1959 г. при сблъсък на самолета му с лешояд по време на снимките на филма ‘Серенгети не бива да загине’.
Много книги на Бернхард Гжимек са преведени на български език, сред които „Серенгети не бива да загине“, „Сред животните на Африка“, „Нови приключения с диви животни“, „Те принадлежат на всички“, „Четириноги австралийци“. Много българи, особено от поколението, родено през 70-те години на 20-ти век, открива очарованието на света на дивите животни на Африка благодарение на книгите и филмите на Гжимек.