Джордж Гамов и термоядрения синтез

Американският физик и космолог  Георгий /Джордж/ Гамов е роден в днешна Украйна.  Открил е тунелния преход, изследвал е термоядрения синтез, космолотичния нуклеосинтез,  работил е върху усъвършенстване на модела на Големия  вз

След завършването си специализира в Гьотинген и  Копенхаген, а после работи с  Ърнест Ръдърфорд в Кеймбридж.

През 1932 избягва от Съветския съюз  и се установява в САЩ.  Избягва през Франция, където е поканен да открие конгрес по астрономия. Гамов настоява да отиде с жена си на конгреса и трудно получава разрешение за това от Съветските власти. На високопоставени длъжности в конгреса са французи, симпатизиращи на комунистическия режим в СССР и Гамов е принуден да потърси благословията на Мария Кюри  за бягството си. Тя се застъпва за него и Гамов успява да замине безпрепятствено от Франция за Америка.

Най-съществената част от работата на Гамов е в областта на космологията. През 1948, заедно със своя  студент Ралф Алфер,  публикуват станалия известен  труд „За произхода на химичните елементи“. Теорията, представена в него, става известна като Теория на Алфер-Бете-Гамов (Гамов добавя името на Ханс Бете на шега, с цел да се направи асоциация с първите три букви на гръцката азбука).

В статията, която се превръща в докторска дисертация на Ралф Алфер, се изследва космологичния нуклеосинтез, като се обяснява голямото изобилие на леки елементи, водород и хелий,  в младата Вселена.

Гамов предсказва съществуването на остатъчно космическо лъчение, като предсказва, че то трябва да има спектър, отговарящ на температура от около 5 градуса. Това лъчение е открито  по-късно от  Арно Пензиас и Робърт Уилсън, за което те си поделят Нобелова награда по физика за 1978 година.

След откриването на структурата на ДНК, Гамов разбира, че редицата от нуклеотиди представлява определен код. Гамов сериозно допринася за разрешаването на задачата за това, как четирите различни бази: аденин, цитозин, тимин и гуанин, управляват синтеза на протеини от аминокиселини. Неговата теория казва, че кратки комбинации от различни бази могат да носят необходимата информация за синтеза на протеини.

Гамов умира на 19 август 1968 година на 64-годишна възраст.