Парацелз: 'Дозата прави лекарството'

Парацелз, с рождено име Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм  е немски  лекар, естественик и философ.  Бил е професор в Базелския университет през 1527-28 година. Борил се е  против схоластиката  и се стремял да пост

Парацелз, с рождено име Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм  е немски  лекар, естественик и философ.  Бил е професор в Базелския университет през 1527-28 година. Борил се е  против схоластиката  и се стремял да постави медицината  на научни основи, като приемал, че всички процеси в организма са химически.

Парацелз е създател на  ятрохимията*  и ново учение за лекарствата, чието действие той смятал не за универсално, а за специфично. Въпреки правилните насоки, които дава за развитието на медицината, Парацелз остава под влиянието на алхимията и свързаната с нея средновековна мистика.

Парцелз е роден на  11 ноември или 17 декември 1493 година в Швейцария.

За детството му не се знае почти нищо, освен че е преминало в бедност. Следи от рахитизъм личат от неговите портрети. След смъртта на майка му двамата с баща му се преместват в Хабсбургската Империя в гр. Филах, Каринтия. В околността има големи оловни мини. Добиват се и цинк, желязо, стипца, сулфати, злато.

Парацелз наследява буйния темперамент на дядо си, както и неговия критичен ум и жаждата за пътешествия и приключения.

Заобичва природата от малък. Алпийската флора влиза в неговите лекарства и става богата основа за рецептите му, а народната медицина е за него научно съкровище, което противопоставя на академичната медицина. Използвайки минерали и растения, за да лекува, той не ги използва като обикновени добавки, а се опитва да разбере тайнствените сили на материята.

Освен с алхимия и природни науки  Парацелз се занимава с теология и схоластика. Бива записан в манастирско училище и получава скромни познания по латински език, които му помагат да чете и разбира тогавашните книги по Кабала и Алхимия.

През 1507 г. 14-годишният младеж тръгва по света като странстващ студент, нещо типично за времето . Събира знания не само при лекарите и манастирите, но и по кръчмите и при селските знахари. Броди по цяла Европа, от един университетски град към друг.

През 1509 започва да изучава аритметика, геометрия, музика и астрология. Между 1509 и 1511 г. работи за диплом за бакалавър във Виена. От 1513 до 1516 г. пътува из Италия, следва медицина във Ферара. По-късно минава през университетите в Монпелие – крепост на арабската медицина, Севиля, Саламанка и Париж – в Сорбоната.

Най-вероятно през повечето време прекарано в пътешествия е бил наемен военен лекар.  През втората половина на 1524 г. се установява уж за постоянно като лекар в Залцбург. Там той подкрепя Селската война и бива прогонен от града.

През 1526 г. пристига в Страсбург. Град, който също напуска. Това е сценарий, който се повтаря постоянно в живота му. Той пристига някъде. Името му на голям лекар му отваря врати. След това започват противоречия и неприятности с другите лекари, духовните лица, членовете на градския съвет и т.н. Накрая напуска мястото.

Това, което допълнително му пречи да отстоява авторитета си и да се задържи по-дълго време на едно място, е неспазването на условностите на общуването по онова време и прямото говорене.

Парацелз яростно критикува академичната медицина, градските съвети за тяхната работа, отношението към бедните, заблудите на духовниците. По този начин освен като лекар и алхимик се проявява и като общественик.

През 1529 г.  противниците на Парацелз успяват да накарат Нюрнбергския градски съвет да наложи забрана върху отпечатването на съчиненията му. Повечето му съчинения са отпечатани чак след неговата смърт.

След 1534 г. с него става коренна промяна. Променило се е коренно разбирането му за алхимията: “Където по-рано виждах цветята на алхимията, сега е само трева и трева.” Той става спокоен и доволен от живота. Вече не обръща внимание на закачките на противниците си. Не се дразни на подигравки. Пости, раздава дрехи и пари. Неговите съчинения вече са предимно на духовни теми, тайни науки и предсказания.

Неговите противници, обаче, продължават да му пречат. Лишен от приятели, той няма на кого дори да повери изпълнението на завещанието си. Умира на 24 септември 1551 г. на 48-годишна възраст.

Парацелз живее в епоха на страсти.  При споровете неговите противници обличат своята простота в бляскави латински изрази.
Обратно, Парацелз обича да се изразява просто и ясно. Предпочита да говори на разбираем немски език. Води се от духовния принцип, че трябва да се премине през много знания, за да се постигне простотата, която е търсеният смисъл.

Състоянието на университетите по онова време го кара да стане враг на академичната медицина. Там той вижда пустота, лицемерие и надути фрази без съдържание. Неговият дух е зает от мисълта за реформиране на медицината.

Смята, че студентите по медицина трябва да бъдат запознати с астрологията – науката за хармонията между небесните сфери и земния свят. Учи, че различните части на човешкото тяло са под влияние на различни небесни тела. Според него, съдбата на човека е записана върху съчетанието на звездите.

Освен на звездите,  човек е подчинен и на други закономерности, които го правят много по-силен. Той пише: “Мъдростта на хората е толкова голяма, че звездите, небето и зодиите й се подчиняват”. Човек може така да промени себе си, че да измени напълно съдбата си.

По негово време е имало разграничение на хирургията от общата медицина. Хирурзите не са били смятани за лекари. Хирургията е на хиляди години, изцяло практическа дейност и не попада в модните по времето схоластични дискусии на медицински теми. Парацелз се противопоставя на това казвайки: “Не може да бъдеш хирург, ако в същото време не си лекар.”

Негов е израза, че “дозата прави лекарството”. Преди него са лекували сифилиса (много разпространен по онова време) с огромни дози живак,  разрушавайки човешкия организъм. Той използва малки дози, които са достатъчно ефективни смесени със сокове и билки.

Парацелз е направил множество химически открития и методи: концентриране на алкохол чрез замразяване, получаване на азотна киселина; разтваряне на метали в азотна киселина; метод за амалгамиране на металите. Той показва, че има повече метали от познатите по онова време. Описва цинка, кобалта и бисмута и нелетливата арсенова киселина, които са открити стотици години по-късно. Той е първият, който показва минералния произход на метеоритите. Открива водорода.

Относно място на човека в света Парацелз казва, че всичко, което се намира в макрокосмоса се намира концентрирано и у човека. Човекът е съвършено индивидуален микрокосмос, в който са отразени като огледало всички неща на макрокосмоса (това е подобно на съвременната теория за Холографската Вселена, където всяка частичка повтаря цялата Вселена). Даден човешки орган е вид ковчеже, в което се съдържа неговото специфично действие. Когато органът е повреден, изчезва неговата възможност да реагира, нарушава се или се изменя нормалната му връзка с външния свят. Затова изучаването трябва да започне от външния, от видимия свят. Външният свят ще даде информация за увредения орган, както и за нарушенията, които съществуват в невидимия, в духовния свят.

Всяка болест има различна причина, различно място в тялото и затова за всяка болест трябва да има специфично за нея лекарство. Това е парадигмата, на която се крепи цялата медицина след Парацелз. Освен това не трябва да се лекуват съпътстващите явления като температурата, а да се лекуват причините за заболяването.

Той разглежда човешкото тяло като едно цяло, а не като отделни органи. Приема, че човешката психология е много по-важна като обект на изучаване, отколкото анатомията, в полза на успешното излекуване. Той е първият, който описва несъзнаваното като характеристика на психиката.

Някои смятат Парацелз за основател на балнеологията. Той се занимава ревностно с влиянието на минералните води върху здравия и болен човешкия организъм и има няколко съчинения по въпроса.

Освен с лечителство, алхимия и астрология, Парацелз се занимава и със спиритизъм, хиромантия, физиогномика, ясновидство и магия.

В едно от своите астрологични предсказания казва: “Цялата светска и църковна власт ще бъде унищожена. Турците ще стигнат до Рейн. Ще бъде образувано единно царство от християни, евреи, турци и езичници. На всички други царства ще настъпи край.” Виждаме, че сега до Рейн, т.е. в Германия, има милиони турски гастарбайтери. В Европа има Европейски Съюз, в който живеят всички посочени религии особено във Франция и Англия. Турция изяви желание за членство в ЕС и е възможно да влезе в него подкрепяна от Германия.

Парацелз  е този, който открива магнетизма. Както за планетата Земя, така и за човешкото тяло. По неговите описания излиза, че е знаел, че спектрограмата на звездите е подобна спектограмата на човешкото тяло, което се потвърждава в наше време.

Парацелз е велик човек на своето време. Неговият принос за науката и силата на духа е огромен. Той е повлиял  на съвременната наука, духовните течения на своето време и  на световъзприятието на хората.

------------------------------------------

* Ятрохимията или хемиятрията е направление в науката, съществувало през 16 и 17  век , което се стреми да постави алхимията  в услуга на медицината. Създател на ятрохимията е Парацелз . Според ятрохимиците  човешкият организъм  е  изграден от трите начала — сяра, живак и сол. Те схващали болестите като нарушение на съответните им отношения. Задача за алхимията според тях трябвало да бъде приготвянето на лекарства, възстановяващи отношенията на тези три начала. Заслуга на ятрохимията е откриването на нови съединения на живака, антимона, среброто, желязото, медта и въвеждането на много от тях в медицинската практика.

Автор: Тони