Американският  интелектуалец Томас Кун  е писал обширно в областта на историята на науката и е разработил няколко важни идеи в социологията и философията на науката.
Кун има  няколко важни приноса за нашето разбиране на процеса на знание:

- Науката преминава през периодични "смени на парадигмата", вместо прогресиране по линеарен и континуитетен начин,
- Тези промени в парадигмата отварят нови подходи в разбиранията, които учените никога не биха смятали за валидни преди,
- Учените никога не могат да се "разведат" с техните субективни перспективи към тяхната работа, в този смисъл нашето възприятие за наука никога не разчита на пълна "обективност" - ние трябва да разчитаме на субективните перспективи.

Кун е роден в Синсинати, Охайо, в семейството на  индустриален инженер. Получава бакалавърска степен по физика в Харвардския университет през 1943 г.  магистърска през 1946 г.  и докторска през 1949 година.  От  1948 до 1956 година той  преподава в Харвард история на науката по предложение на президента на университета Джеймс Конант.

След като напуска Харвард, Кун преподава в Калаиафорнийския университет в Бъркли,   както в катедрата по философия, така и в катедрата по история и получава титлата „професор по история на науката“ през 1961 г.  През 1964 г. се мести в Пристънския университет  като „М. Тейлър Пайн професор по философия и история на науката“. През  1979 година пък  отива в Масачузетския технологичен институт  като „Лоурънс С. Рокфелер професор по философия“ и остава там до 1991 година.

Кун  е най-известен с книгата си  ‘Структурата на научните революции’,  за нея използва за основа ‘Образци за открития’ на Норуд Ръсел Хенсън. В тази книга , в която той представя идеята, че науката не се развива постепенно в посока към истината, а претърпява периодично революции, които той нарича смени на парадигмата.

Кун издига думата “парадигма” от термин, използван в лингвистиката до днешното му по-широко значение, въвежда термина “нормална наука“, за да обозначи относително рутинната ежедневна работа на учените, работещи в рамките на една парадигма, и е до голяма степен отговорен за използването на термина научни революции в множествено число, случващи се в съвсем различни периоди от време на различни места в различни дисциплини за разлика от единствената „Научна революция“ в късния  Ренесанс.

Кун получава стипендия Гугенхайм през 1954 година. През  1982 година е  награден с медала Джордж Сартън по история на науката. Получил е и много почетни докторски степени.

Боледува  от рак на  белия дроб  през последните две години от живота си и умира на 17 юни 1996 година.

Автор: Тони