Американският интелектуалец Томас Кун е писал обширно в областта на историята на науката и е разработил няколко важни идеи в социологията и философията на науката.
Кун има няколко важни приноса за нашето разбиране на процеса на
2011-02-18 13:47:08
Американският интелектуалец Томас Кун е писал обширно в областта на историята на науката и е разработил няколко важни идеи в социологията и философията на науката. Кун има няколко важни приноса за нашето разбиране на процеса на знание:
- Науката преминава през периодични "смени на парадигмата", вместо прогресиране по линеарен и континуитетен начин, - Тези промени в парадигмата отварят нови подходи в разбиранията, които учените никога не биха смятали за валидни преди, - Учените никога не могат да се "разведат" с техните субективни перспективи към тяхната работа, в този смисъл нашето възприятие за наука никога не разчита на пълна "обективност" - ние трябва да разчитаме на субективните перспективи.
Кун е роден в Синсинати, Охайо, в семейството на индустриален инженер. Получава бакалавърска степен по физика в Харвардския университет през 1943 г. магистърска през 1946 г. и докторска през 1949 година. От 1948 до 1956 година той преподава в Харвард история на науката по предложение на президента на университета Джеймс Конант.
След като напуска Харвард, Кун преподава в Калаиафорнийския университет в Бъркли, както в катедрата по философия, така и в катедрата по история и получава титлата „професор по история на науката“ през 1961 г. През 1964 г. се мести в Пристънския университет като „М. Тейлър Пайн професор по философия и история на науката“. През 1979 година пък отива в Масачузетския технологичен институт като „Лоурънс С. Рокфелер професор по философия“ и остава там до 1991 година.
Кун е най-известен с книгата си ‘Структурата на научните революции’, за нея използва за основа ‘Образци за открития’ на Норуд Ръсел Хенсън. В тази книга , в която той представя идеята, че науката не се развива постепенно в посока към истината, а претърпява периодично революции, които той нарича смени на парадигмата.
Кун издига думата “парадигма” от термин, използван в лингвистиката до днешното му по-широко значение, въвежда термина “нормална наука“, за да обозначи относително рутинната ежедневна работа на учените, работещи в рамките на една парадигма, и е до голяма степен отговорен за използването на термина научни революции в множествено число, случващи се в съвсем различни периоди от време на различни места в различни дисциплини за разлика от единствената „Научна революция“ в късния Ренесанс.
Кун получава стипендия Гугенхайм през 1954 година. През 1982 година е награден с медала Джордж Сартън по история на науката. Получил е и много почетни докторски степени.
Боледува от рак на белия дроб през последните две години от живота си и умира на 17 юни 1996 година.