Френският биохимик и микробиолог Жак Моно е лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина за 1965 година, заедно с Франсоа Жакоб и Андре Лвоф, за открития, касаещи генетичния контрол на синтеза на ферментите и вирусите.
Моно е роден на 9 февруари 1910 година в Париж в семейството на френски художник и американка. През 1917 година семейството се мести в Южна Франция, където протича детството на Моно. За интереса на Жак към биологията голям принос има баща му, който бил много ерудиран човек и много четял Дарвин.
Жак учил в лицея в Кан, а през 1928 година постъпил във факултета по естествени науки в Париж. Тези, които му помагат в този период да избере правилното решение да се занимава с физиологическа генетика и микробиология били Жорж Тесе, Андре Лвоф, Борис Ефруси и Луи Рапкин.
През 1940 година Моно получава докторска степен по естествени науки. След период на преподаване във факултета и в Калифорнийския технологичен институт, Моно отива в Института “Пастьор”, където се освобождава място за директор на лаборатория. През 1954 година Моно става декан на факултета по клетъчна биохимия, а през 1959 - професор по химия на метаболизма в Сорбоната.
През 1971 година Моно става директор на Института ‘Пастьор”.
Автор: Тони
Моно е роден на 9 февруари 1910 година в Париж в семейството на френски художник и американка. През 1917 година семейството се мести в Южна Франция, където протича детството на Моно. За интереса на Жак към биологията голям принос има баща му, който бил много ерудиран човек и много четял Дарвин.
Жак учил в лицея в Кан, а през 1928 година постъпил във факултета по естествени науки в Париж. Тези, които му помагат в този период да избере правилното решение да се занимава с физиологическа генетика и микробиология били Жорж Тесе, Андре Лвоф, Борис Ефруси и Луи Рапкин.
През 1940 година Моно получава докторска степен по естествени науки. След период на преподаване във факултета и в Калифорнийския технологичен институт, Моно отива в Института “Пастьор”, където се освобождава място за директор на лаборатория. През 1954 година Моно става декан на факултета по клетъчна биохимия, а през 1959 - професор по химия на метаболизма в Сорбоната.
През 1971 година Моно става директор на Института ‘Пастьор”.