Лекар, философ, учен, поет, музикант и естествоизпитател - това е персиецът  Абу Али ал-Хюсеин ибн Абдалах ибн Сина, по-известен като Авицена. Той е автор на 450 книги върху широк кръг от теми, най-вече в областите философия и медицина.  От мнозина дори е смятан  за баща на съвременната медицина. Най-известните му произведения са Книга на лечението и Канон за медицината.

Авицена е последовател  на Аристотел и на неоплатонизма.  Съчинението му „Канон на медицината“ в 5 части  в продължение на няколко века е основно ръководство на лекарите в Близкия Изток и  в Европа.

Авицена е роден в село Афшена в района на град Бухара. Семейството се премества в Бухара, тогава един от най-важните мюсюлмански градове в света, прочут с културата си. С Авицена се заема частен учител и на десет  години той вече удивлява съседите си като рецитира наизуст целия Коран и  арабска поезия. Научава аритметика от продавач на зеленчуци, а с по-висши науки започва да се занимава под ръководството на един от амбулантните учени, които печелят препитанието си с лекуване  на болни и образоване на младежи.  Ученикът обаче,  скоро установява, че учителят му е шарлатанин и се захваща сам, с помощта на писмени коментари, да овладява логиката и  геометрията.

Преди да навърши шестнадесет години Авицена не само познава медицинската теория, но чрез безвъзмездна работа с пациенти, по собствените му думи, открива нови методи за лечение. През следващата година и половина той изучава по-висшата философия, с която среща сериозни трудности. Когато се сблъсква с непреодолими проблеми, той оставя книгите, извършва ритуално измиване и се отправя към джамията, за да продължи с молитва, докато получи просветление. Учи до късно през нощта, като от време на време стимулира сетивата си с чаша вино, а философските проблеми го преследват и му разкриват решенията си дори насън. Говори се, че Авицена  е прочел  четиридесет пъти „Метафизика“ на Аристотел, докато всяка дума се запечата в паметта му. До края на седемнадесетата си година той завършва образованието си и започва да търси пазар за своите умения.

Първото му назначение е като личен лекар на емира, който му дължи възстановяването си от опасно заболяване. Основната награда на Авицена за тази услуга е достъп до придворната библиотека на саманидите, прочути покровители на науката и учените. Когато скоро след това библиотеката е унищожен от пожар, враговете на Авицена го обвиняват, че той я е запалил, за да може завинаги да скрие източниците на знанията си.

На двайсет и две години Авицена губи баща си. Династията на саманидите престава да съществува през декември 1004 г. Везирът на Кива , считан за покровител на учените, му отпуска малка месечна стипендия. Заплащането обаче е малко и Авицена се скита от място на място  в търсене на реализация за талантите си. Накрая, в Йоржан  близо до Каспийско море, той намира приятел, който му купува жилище близо до дома си, където Авицена преподава логика и астрономия. За този покровител са написани няколко от неговите трактати.

Дори през тези трудни времена той не престава да се занимава с наука и да преподава. Всяка вечер диктува и разяснява части от най-големите си трудове  на своите ученици, сред които,  след приключване на урока,  прекарва остатъка от нощта в забавления с певци и музиканти.

Последните десет-дванадесет години от живота на Авицена преминават в служба на Абу Яфар Ала Аддаула,   когото той придружава като лекар и главен литературен и научен съветник дори и при многобройните му военни кампании.

Въпреки неуморните си научни занимания, Авицена никога не изоставя любовта си към забавленията. Необичайната физическа издръжливост му позволява да съчетава всеотдайна научна работа с неуморно отдаване на чувствени удоволствия. Страстта му към виното и жените е почти толкова прочута, колкото и ерудицията му.

Прекаляването с удоволствията постепенно отслабва организма му. За острите стомашни болки, които получава по време на военен поход , Авицена си прилага толкова агресивно лечение, че трудно се изправя на крака. При повторно проявяване на болестта състоянието му необратимо се влошава и той отказва да спазва наложения му режим и се оставя в ръцете на съдбата. На смъртното си легло Авицена е обзет от разкаяние, раздава вещите си на бедните, възстановява нечестни придобивки, освобождава робите си и на всеки три дни до смъртта си слуша четене на Корана. Умира през юни 1037 г. на петдесет и осем години и е погребан в Хамадан.

Работите на Авицена  принципно не се различават от тези на неговите предшественици Разес и Али – те всички представят учението на Гален, а чрез него -  учението на Хипократ , пречупено през системата на Аристотел.

В днешно време Канонът е по-често критикуван, отколкото четен. Основните недостатъци на труда са ненужно детайлното класифициране на свойствата на тялото и недостатъчно разбираемото дефиниране на заболяванията. ‘Канонът’ включва пет книги, от които първата и втората третират въпросите на физиологията, патологията и хигиена, третата и четвъртата се занимават с методите на лечение на заболяванията, а петата описва състава и изготвянето на лекарства. Последната книга съдържа и някои лични наблюдения на автора.

Авицена, като всички свои сънародници, отдава голямо значение на изброяването на симптоми. Той въвежда в медицинската теория четирите причини на перипатетичната система. Не претендира за специални познания по естествена история и ботаника. Докъм 1650 г. ‘Канонът’ все още се използва като учебник в университетите в Лувен и Монпелие..

На Авицена се приписват около 100 произведения. Някои от тях са по няколко страници, а други – в няколко тома. Най-известният сред трудовете, на който Авицена дължи и репутацията си в Европа, е „Канон на медицината“. Едва ли има клон на арабския кръг на науките, включително теология, филология, математика, астрономия, физика и музика, останал недокоснат от трактатите на Авицена. Неговите трудове „Логика“, „Метафизика“, „Физика“, „Астрономия“ са трактати представящи в обобщен вид учението на Аристотел.  Някои от неговите кратки есета по медицина, логика и др. са създадени в поетична форма.

Латинските издания на част от  произведенията на Авицена  са променяни, като корекции са нанасяни от редакторите-монаси, което те сами признават.

Автор: Тони