Клавдий Гален от Пергам, или както е по-известен, Гален, е изтъкнат древен гръцки лекар, чиито теории доминират  в западната медицина  за повече от хилядолетие. Гален е роден през 129 г. в град Пергам в Мизия, тогава част от Римската империя (днешна  Бергама̀ в  Туриця). Баща му е архитект, както и член на Сената. Гален получава образование в областта на аристотеловата философия, математиката  и природните науки.

След шестнадесетгодишнината си четири години служи в храма на Асклепий  в Пергам като „терапевт“ (помощник). По това време той прави дисекции  на телата на мъртви римски легионери, а за да изучава анатомията,   дисектира животни  - свине и маймуни.

През 148-49  г.  Гален напуска Пергам и учи в Смирна, Коринт и Александрия, където прекарва 12 години. През 157 г.  той   се завръща в родния си град за 3 или 4 години и става лекар на местната гладиаторска  школа. В този период той разбира значението на хранителния режим, физическите натоварвания, хигиената и профилактиката, както и анатомията на живите. Изучава лекуването на рани и тежки травми, които нарича „прозорци в тялото“. По негово време в школата умират само 5 души, докато при предшественика му настъпва смъртта на 60 души. Междувременно се занимава с теоретична медицина и философия.

През 162 година Гален  се мести в Рим. Тук той пише много от трудовете си и изучава още по-задълбочено анатомията. Придобива високо обществено положение и става личен лекар на император Марк Аврелий.

През 166 г. Гален се завръща в Пергам за 3 години,  а по-късно  се връща в столицата на Римската империя, където живее до края на живота си.

Гален сериозно допринася за доразвиването на хипократовото разбиране на патологията. Според теорията  на Хипократ, различията в човешките настроения са вследствие на липсата на баланс между четирите телесни течности: кръв, жълта жлъчка, черна жлъчка и слуз. Гален доразвива тази теория, като я допълва с типология на човешкия темперамент. Ако у някого преобладаващата течност е кръв, то тойтя е сангвиник; жълта жлъчка - холерик; черна жлъчка - меланхолик; слуз – флегматик.

Главният интерес на Гален е в областта на човешката анатомия, но законите в Рим забранявали дисекцията на човешки тела. Заради тази забрана той извършвал дисекции на живи или мъртви животни, най-често прасета и примати. Тази негова дейност се оказва доста полезна, тъй като анатомията на тези животни е близка до човешката. Гален изяснява анатомията на трахеята и е първият, който доказва, че гласът идва от ларинкса.

Измежду важните приноси за медицината са и откритията на Гален, свързани със сърдечно-съдовата система. Той е първият, който забелязва, че има разлика в цветовете на венозната и артериалната кръв.

След множество експерименти с животни, Гален придобива познания за дейността на сърдечно-съдовата, нервната и дихателната система. Въпреки откритията си, обаче,  той има и някои погрешни теории. Според него, кръвта в тялото има два отделни източника: венозната кръв идвала от черния дроб, след което се разпространявала до другите органи; докато артериалната кръв идвала от сърцето, откъдето след това достигала до органите. Кръвта се връщала съответно в черният дроб и сърцето и циклите започвали отначало. Гален бил убеден в съществуването на група кръвоносни съдове наречени rete mirabile, в близост до мозъка. И двете теории по-късно се оказват неверни.

Гален е блестящ хирург и извършва много операции на живи хора.

Автор: Тони