Джоузеф Листер е британски хирург , който в течение на много години изследвал възпалението на раните в болницата в Глазгоу. Тези изследвания го довели до извода, че сепсисът не се получава в резултат само от мръсен въздух, а че при раните той е форма на разлагане (гниене).
Роден на 5 април 1827 в Уптон, Есекс, в семейството на лекар.
След ранно обучение в различни квакерски училища, той влиза в Университетския колеж в Лондон. След изучаване на хуманитарните науки, които той завършва , решава да запише медицина в същия колеж. Приет е в медицинския факултет през октомври 1848г. По това време негов преподавател е бил именитият физиолог Уилиям Шарпей, познат като един от най-добрите преподаватели по хирургия на времето си. Листер е бил отличен ученик и взима бакалавърска димплома за медицина със специални отличия през 1852г. През октомври 1856 той е назначен за хирург асистент на Джеймс Сайм в Кралската болница в Единбург. По късно се жени за дъщеря му. Този брак, макар и без деца, е щастлив и жена му го подкрепя изцляло в професионалния му живот.
Когато професорското място по хирургия в университета в Глазгоу се освобождава през 1859 година, Листер е избран сред всички останали кандидати. През август 1861г. той е назначен за хирург в Кралската болница в Единбург и започва работа в новото хирургично отделение, което е в нова сграда.
Надеждата е, че новата сграда ще намали смъртните случаи причинени от т. нар. тогава болнична болест (днес известна като оперативен сепсис).
Надеждите се оказват напразни и Листер съобщава, че между 45 и 50 % от случаите на ампутация са починали от сепсис за периода между 1861 и 1865 година в мъжкото отеделние за инциденти. Точно в това отделение Листер започва своята експериментална работа за борба със сепсиса.
Той опитва методи за подобряване на хигиената на лечението, но с незначителни успехи. Листер се опитва да се справи с разпостранението на сепсиса. Той не приема полпулярната концепция, че инфекция се получава вследствие на въздуха и допуска, че сепсиса може да се дължи на прах подобен на полен. Той всъщност бил близо до истината.
Когато през 1865 г. Луи Пастьор предполага, че гниенето се дължи на живи организми във въздуха, на които също се дължи и ферментирането, Листер направил съответните изводи за сепсиса.
Педантичен изследовател и хирург, Листер открива връзката между изследванията на Пастьор и своите собствени. Той смята, че микробите във въздуха вероятно причиняват гниенето и трябва да бъдат унищожени преди да достигнат раната.
Листер разбира, че карболовата киселина се използва за третиране на каналите в Карлис и че в полетата торени с тях няма от паразитите, които причиняват заболявания при говедата.
Тогава той започва да почиства раните и да ги покрива, използвайки разтвор на карболова киселина. В един момент Листер обявява пред Британската Медицинска асоциация, че неговото отделение е чисто от сепсис цели 9 месеца.
Въпреки, че методът му е посрещнат с пренебрежение и насмешка, лекарите все повече започват да подкрепят неговите антисептични техники.
През 1870 . методите на Листер са използвани в Германия, по време на Френско-пруската война и благодарение на тях са спасени много войници.
През 1878 г. в Германия Роберт Кох показва полезността на парата за стерилизиране на хирургическите инструменти и облекла.Германските хирурзи започват да практикуват антисептична хирургия, което включва пазенето на раните чисти от микроорганизми чрез използването на стерилизирани инструменти и материали.
Седемдесетте години на 19-ти век са едни от най-щастливите години в живота на Листер, най-вече заради немските експерименти с антисептици през Френско-германската война. Неговите клиники се пълнели с посетители и нетърпеливи студенти. Листер направил грандиозно турне през водещите хирургични центрове в Германия през 1875 г. При визитата му в Америка през 1876 г. той е посрещнат с ентусиазъм само в Бостън и Ню Йорк.
Опозицията в Англия и САЩ е била много силна и то най-вече срещу Листеровата теория за микробите, а не специално срещу прилаганото от него лечение с карбол. Единбург започнал да се счита за провинциален център, въпреки традицията и славата на медицинското му училище. Хирурзите се подготвяли да чакат за истинско доказателство, че антисептичната техника има предимства. Листер знаел, че преди полезността на неговата работа за бъде напълно приета, той трябва да постигне признание първо в Лондон.
Когато през 1877 г. му е предложено ръководното място в Клинична хирургия в Кралския колеж, шансът му се усмихва. На 26 октомври 1877 г. Листер за първи път извършва операция при пълни антисептични условия. Новините за операцията са широко разпостранени и настройват опозицията срещу него. Успехът на операцията е от решаващо значение за приемането на тези методи от медицинския свят и убеждаването на хирурзите, че те наистина са важни за безопасността на пациента. Последвали много благодарности и почести.
През 1883 г. Лисгтер е удостоен с титлата баронет, а през 1897 г. е провъзгласен за Листер, Барон на Lyme Regis. Той става и един от 12-те кавалера на Ордена за заслуги през 1902 г. Той е президент на Кралското общество от 1895 до 1900.
Умира на 10 февруари 1912 във Валмер, Кент.
Автор: Тони
Роден на 5 април 1827 в Уптон, Есекс, в семейството на лекар.
След ранно обучение в различни квакерски училища, той влиза в Университетския колеж в Лондон. След изучаване на хуманитарните науки, които той завършва , решава да запише медицина в същия колеж. Приет е в медицинския факултет през октомври 1848г. По това време негов преподавател е бил именитият физиолог Уилиям Шарпей, познат като един от най-добрите преподаватели по хирургия на времето си. Листер е бил отличен ученик и взима бакалавърска димплома за медицина със специални отличия през 1852г. През октомври 1856 той е назначен за хирург асистент на Джеймс Сайм в Кралската болница в Единбург. По късно се жени за дъщеря му. Този брак, макар и без деца, е щастлив и жена му го подкрепя изцляло в професионалния му живот.
Когато професорското място по хирургия в университета в Глазгоу се освобождава през 1859 година, Листер е избран сред всички останали кандидати. През август 1861г. той е назначен за хирург в Кралската болница в Единбург и започва работа в новото хирургично отделение, което е в нова сграда.
Надеждата е, че новата сграда ще намали смъртните случаи причинени от т. нар. тогава болнична болест (днес известна като оперативен сепсис).
Надеждите се оказват напразни и Листер съобщава, че между 45 и 50 % от случаите на ампутация са починали от сепсис за периода между 1861 и 1865 година в мъжкото отеделние за инциденти. Точно в това отделение Листер започва своята експериментална работа за борба със сепсиса.
Той опитва методи за подобряване на хигиената на лечението, но с незначителни успехи. Листер се опитва да се справи с разпостранението на сепсиса. Той не приема полпулярната концепция, че инфекция се получава вследствие на въздуха и допуска, че сепсиса може да се дължи на прах подобен на полен. Той всъщност бил близо до истината.
Когато през 1865 г. Луи Пастьор предполага, че гниенето се дължи на живи организми във въздуха, на които също се дължи и ферментирането, Листер направил съответните изводи за сепсиса.
Педантичен изследовател и хирург, Листер открива връзката между изследванията на Пастьор и своите собствени. Той смята, че микробите във въздуха вероятно причиняват гниенето и трябва да бъдат унищожени преди да достигнат раната.
Листер разбира, че карболовата киселина се използва за третиране на каналите в Карлис и че в полетата торени с тях няма от паразитите, които причиняват заболявания при говедата.
Тогава той започва да почиства раните и да ги покрива, използвайки разтвор на карболова киселина. В един момент Листер обявява пред Британската Медицинска асоциация, че неговото отделение е чисто от сепсис цели 9 месеца.
Въпреки, че методът му е посрещнат с пренебрежение и насмешка, лекарите все повече започват да подкрепят неговите антисептични техники.
През 1870 . методите на Листер са използвани в Германия, по време на Френско-пруската война и благодарение на тях са спасени много войници.
През 1878 г. в Германия Роберт Кох показва полезността на парата за стерилизиране на хирургическите инструменти и облекла.Германските хирурзи започват да практикуват антисептична хирургия, което включва пазенето на раните чисти от микроорганизми чрез използването на стерилизирани инструменти и материали.
Седемдесетте години на 19-ти век са едни от най-щастливите години в живота на Листер, най-вече заради немските експерименти с антисептици през Френско-германската война. Неговите клиники се пълнели с посетители и нетърпеливи студенти. Листер направил грандиозно турне през водещите хирургични центрове в Германия през 1875 г. При визитата му в Америка през 1876 г. той е посрещнат с ентусиазъм само в Бостън и Ню Йорк.
Опозицията в Англия и САЩ е била много силна и то най-вече срещу Листеровата теория за микробите, а не специално срещу прилаганото от него лечение с карбол. Единбург започнал да се счита за провинциален център, въпреки традицията и славата на медицинското му училище. Хирурзите се подготвяли да чакат за истинско доказателство, че антисептичната техника има предимства. Листер знаел, че преди полезността на неговата работа за бъде напълно приета, той трябва да постигне признание първо в Лондон.
Когато през 1877 г. му е предложено ръководното място в Клинична хирургия в Кралския колеж, шансът му се усмихва. На 26 октомври 1877 г. Листер за първи път извършва операция при пълни антисептични условия. Новините за операцията са широко разпостранени и настройват опозицията срещу него. Успехът на операцията е от решаващо значение за приемането на тези методи от медицинския свят и убеждаването на хирурзите, че те наистина са важни за безопасността на пациента. Последвали много благодарности и почести.
През 1883 г. Лисгтер е удостоен с титлата баронет, а през 1897 г. е провъзгласен за Листер, Барон на Lyme Regis. Той става и един от 12-те кавалера на Ордена за заслуги през 1902 г. Той е президент на Кралското общество от 1895 до 1900.
Умира на 10 февруари 1912 във Валмер, Кент.