Самобитен талант, архитект, майстор на аршина и мистрията - това е Уста Кольо Фичето, една от най-ярките фигури на българското Възраждане.
Никола Иванов Фичев, както е истинското име на големия майстор, е роден в Дряново през 1800 година. Оттогава са минали два века, а сътвореното от него е все още живо...
Останал сирак, Кольо започва да учи занаят при известните майстори Фичоолу и Иван Давдата, като обикаля заедно с тях Гърция, Турция и Влашко. Така той научава тайната на градежите с камък, с хоросан, дялането на мрамор......
Кольо се жени в Търново и точно тук той построява едни от най-прочутите си църкви
‘Св. Никола’, ‘Св.св. Константин и Елена’ и ‘Св. св. Кирил и Методий’. Заедно с базиликата ‘Св. Троица’ в Свищов, това са истински чудеса за времето си. Кольо Фичето включва нови декоративни мотиви и оригинални решения. Майсторът строи чорбаджийската къща на Никола Коюв, жилища в Преображенския манастгир, ханове, конаци, складове и какво ли още не.
А мостовете? На река Веселина при град Елена, на Росица в Севлиево и най-забележителният мост на Балканския полуостров на река Янтра при Бяла....
Той е дълъг 276 метра с 14 свода със стилно декоративно оформление на пилоните, с най-интересните каменни релефи от Възраждането ни - дракони, лебеди и нимфи...
Първоначално Митхад паша бил ангажирал за направата на моста високообразован дипломиран инженер, но не могли да се споразумеят за заплащането. А след като му препоръчали Кольо Фичето, той след 2 седмици сметки и огледи решил - 700 хиляди. От восък от свещ майсторът бил излаял макета, както го виждал в мечтите си. Така неукият майстор спечелил състезанието с чуждата наука.
След това Уста Кольо Фичето построил единственият покрит каменен мост в Ловеч над река Осъм, с дървени дюкяни от двете страни, архитектурно чудо на града и забележителност и досега.
Има една интересна случка - един полски архитект, възхитен от творбите на майстора, го попитал в кой университет е получил тази съвършена школовка. А Фичето сериозно отговорил: ‘На Баева ливада’. Естествено чужденецът не разбрал шегата му и започнал да търси на картата къде се намира Баева ливада. Никой не можел да допусне, че цялата тази красота може да е плод на труд, въображение, любов, умение, сръчност и талант...
Гениалният строител Уста Кольо Фичето умира през 1881 година. Както се казва: ‘Аrs longa, vita brevis est’ или ‘Изкуството е вечно, животът е кратък”....
Автор: Тони
Никола Иванов Фичев, както е истинското име на големия майстор, е роден в Дряново през 1800 година. Оттогава са минали два века, а сътвореното от него е все още живо...
Останал сирак, Кольо започва да учи занаят при известните майстори Фичоолу и Иван Давдата, като обикаля заедно с тях Гърция, Турция и Влашко. Така той научава тайната на градежите с камък, с хоросан, дялането на мрамор......
Кольо се жени в Търново и точно тук той построява едни от най-прочутите си църкви
‘Св. Никола’, ‘Св.св. Константин и Елена’ и ‘Св. св. Кирил и Методий’. Заедно с базиликата ‘Св. Троица’ в Свищов, това са истински чудеса за времето си. Кольо Фичето включва нови декоративни мотиви и оригинални решения. Майсторът строи чорбаджийската къща на Никола Коюв, жилища в Преображенския манастгир, ханове, конаци, складове и какво ли още не.
А мостовете? На река Веселина при град Елена, на Росица в Севлиево и най-забележителният мост на Балканския полуостров на река Янтра при Бяла....
Той е дълъг 276 метра с 14 свода със стилно декоративно оформление на пилоните, с най-интересните каменни релефи от Възраждането ни - дракони, лебеди и нимфи...
Първоначално Митхад паша бил ангажирал за направата на моста високообразован дипломиран инженер, но не могли да се споразумеят за заплащането. А след като му препоръчали Кольо Фичето, той след 2 седмици сметки и огледи решил - 700 хиляди. От восък от свещ майсторът бил излаял макета, както го виждал в мечтите си. Така неукият майстор спечелил състезанието с чуждата наука.
След това Уста Кольо Фичето построил единственият покрит каменен мост в Ловеч над река Осъм, с дървени дюкяни от двете страни, архитектурно чудо на града и забележителност и досега.
Има една интересна случка - един полски архитект, възхитен от творбите на майстора, го попитал в кой университет е получил тази съвършена школовка. А Фичето сериозно отговорил: ‘На Баева ливада’. Естествено чужденецът не разбрал шегата му и започнал да търси на картата къде се намира Баева ливада. Никой не можел да допусне, че цялата тази красота може да е плод на труд, въображение, любов, умение, сръчност и талант...
Гениалният строител Уста Кольо Фичето умира през 1881 година. Както се казва: ‘Аrs longa, vita brevis est’ или ‘Изкуството е вечно, животът е кратък”....