Андрей Сахаров е руски ядрен физик, дисидент и общественик и общественик. Той е един от създателите на водородната бомба, той става известен като радетел на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.
Сахаров е роден в Москва на 21 май 1921 година. Постъпва в Московския държавен университет през 1938 година, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан.
Сахаров работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 година се завръща в Москва, където през 1947 г. защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките.
В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 година е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба.
Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949 година. След като се премества в Саров през 1950 година, той участва в създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953 година.
През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години той продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби , както и на Цар Бомба /1961 г - най-мощното устройство, взривявано в историята.
Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Той предлага затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.
В края на 50-те години Сахаров проявява съмнения към моралните и политически последствия от своята работа. Така той се обявява против разпространението на ядрените оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 година в Москва н Договора за частична забрана на ядрените опити.
През 1965 година Сахаров се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.
През май 1968 година той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез ‘самиздат’, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика.
През 1970 година той е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 година Сахаров се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 година Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 година на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона.
Сахаров е арестуван на 22 януари 1980 година след протестите му срещу Съветското нахлуване в Афганистан през 1979 година и е заточен в Горки, сега Нижни Новгород - затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.
Между 1980 и 1986 година, Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В своите мемоари споменава, че апартаменът му в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.
Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 198 година той е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.
На 14 декември 1989 година, малко след 21 ч. , Сахаров отива в кабинета си, за да си почине преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Неговата жена отива да го събуди в 11 ч. , както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв на пода. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.
През 1985 годаина, в негова чест, е създадена награда “Сахаров”, която се връчва всяка година от Европейски парламент.
Автор: Тони
Сахаров е роден в Москва на 21 май 1921 година. Постъпва в Московския държавен университет през 1938 година, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан.
Сахаров работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 година се завръща в Москва, където през 1947 г. защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките.
В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 година е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба.
Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949 година. След като се премества в Саров през 1950 година, той участва в създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953 година.
През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години той продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби , както и на Цар Бомба /1961 г - най-мощното устройство, взривявано в историята.
Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Той предлага затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.
В края на 50-те години Сахаров проявява съмнения към моралните и политически последствия от своята работа. Така той се обявява против разпространението на ядрените оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 година в Москва н Договора за частична забрана на ядрените опити.
През 1965 година Сахаров се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.
През май 1968 година той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез ‘самиздат’, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика.
През 1970 година той е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 година Сахаров се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 година Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 година на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона.
Сахаров е арестуван на 22 януари 1980 година след протестите му срещу Съветското нахлуване в Афганистан през 1979 година и е заточен в Горки, сега Нижни Новгород - затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.
Между 1980 и 1986 година, Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В своите мемоари споменава, че апартаменът му в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.
Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 198 година той е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.
На 14 декември 1989 година, малко след 21 ч. , Сахаров отива в кабинета си, за да си почине преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Неговата жена отива да го събуди в 11 ч. , както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв на пода. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.
През 1985 годаина, в негова чест, е създадена награда “Сахаров”, която се връчва всяка година от Европейски парламент.