Андрей Сахаров е руски ядрен физик, дисидент и общественик и общественик. Той е един от създателите на водородната бомба, той става известен като радетел на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.
Сах
2010-12-14 10:54:25
Андрей Сахаров е руски ядрен физик, дисидент и общественик и общественик. Той е един от създателите на водородната бомба, той става известен като радетел на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.
Сахаров е роден в Москва на 21 май 1921 година. Постъпва в Московския държавен университет през 1938 година, но поради евакуацията по време на Втората световна война се дипломира в Ашхабад, днешен Туркменистан.
Сахаров работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 година се завръща в Москва, където през 1947 г. защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките.
В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение, а в средата на 1948 година е включен в проекта за създаване на съветска атомна бомба.
Първото съветско ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949 година. След като се премества в Саров през 1950 година, той участва в създаването на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на 12 август 1953 година.
През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години той продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби , както и на Цар Бомба /1961 г - най-мощното устройство, взривявано в историята.
Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Той предлага затварянето на силно нагорещена плазма в тороидно магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.
В края на 50-те години Сахаров проявява съмнения към моралните и политически последствия от своята работа. Така той се обявява против разпространението на ядрените оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 година в Москва н Договора за частична забрана на ядрените опити.
През 1965 година Сахаров се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.
През май 1968 година той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез ‘самиздат’, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика.
През 1970 година той е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 година Сахаров се жени за правозащитничката Елена Бонер.
През 1973 година Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 година на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона.
Сахаров е арестуван на 22 януари 1980 година след протестите му срещу Съветското нахлуване в Афганистан през 1979 година и е заточен в Горки, сега Нижни Новгород - затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.
Между 1980 и 1986 година, Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В своите мемоари споменава, че апартаменът му в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.
Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 198 година той е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.
На 14 декември 1989 година, малко след 21 ч. , Сахаров отива в кабинета си, за да си почине преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Неговата жена отива да го събуди в 11 ч. , както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв на пода. Внезапен инфаркт отнема живота му на 68-годишна възраст.
През 1985 годаина, в негова чест, е създадена награда “Сахаров”, която се връчва всяка година от Европейски парламент.
вход
регистрация
мир
Таро карта за 19 май 
3 урока за любовта, които повечето жени научават късно 
Дневен хороскоп за 19 май 
Почти 50 ухапани от кърлеж за последните три във Варненско 
Хороскоп за 20 май 2024 
Мачовете по ТВ днес (19 май) 
Виц на деня - 19 май 
Може ли имунната система да влияе на настроението ни? 
Генна терапия премахва до 97% от херпес вируса в организма 
Метаболитен синдром и как влияе върху цялостното състояние на организма? 
Хомеопатия за сръхтревожни ученици и студенти в периода на изпити 
4 зодии ще бъдат повишени преди началото на 2025-а 
Бенифър пред развод – Джей Ло и Бен Афлек не са виждани заедно от цели 7 седмици 
7 вредни схващания за любовта, които обществото ни налага 
Кристина Апългейт страдала от анорексия в „Женени с деца“ 