Андрей Сахаров

Андрей Сахаров  е руски ядрен физик, дисидент и общественик и общественик.  Той е един от създателите на водородната бомба,  той става известен като радетел  на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз. Сах

2010-12-14 10:54:25
Андрей Сахаров
Андрей Сахаров  е руски ядрен физик, дисидент и общественик и общественик.  Той е един от създателите на водородната бомба,  той става известен като радетел  на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз.

Сахаров е роден в Москва на 21 май 1921 година. Постъпва в Московския държавен университет през 1938 година,  но поради евакуацията по време на Втората световна война  се дипломира в  Ашхабад,  днешен Туркменистан.

Сахаров работи известно време в лаборатория в Уляновск, а през 1945 година  се завръща в Москва, където през 1947 г.  защитава дисертация във Физическия институт на Академията на науките.

В края на войната Сахаров изследва космическото лъчение,  а в средата на 1948 година  е включен в проекта за създаване на съветска  атомна бомба.

Първото съветско  ядрено устройство е изпитано на 29 август 1949 година.  След като се премества в Саров  през  1950 година, той участва в създаването  на водородна бомба. Първото съветско устройство от този вид е изпитано на  12 август 1953 година.

През същата година Сахаров става доктор на физическите науки и академик. През следващите години той  продължава да работи в Саров, като участва в създаването на първите истински съветски водородни бомби , както и на Цар Бомба /1961 г -    най-мощното устройство, взривявано в историята.

Андрей Сахаров предлага идеята за реактор с контролиран ядрен синтез, която и днес е в основата на повечето изследвания в тази област. Той предлага затварянето на силно нагорещена плазма  в тороидно  магнитно поле, за да се контролира синтеза. Това довежда до разработването на устройството токамак.

В края на 50-те години Сахаров проявява съмнения  към моралните и политически последствия от своята работа.  Така той се обявява против разпространението на ядрените оръжия. Настоявайки за прекратяване на атмосферните опити, той спомага за подписването през 1963 година в Москва н Договора за частична забрана на ядрените опити.

През 1965 година Сахаров се завръща към фундаменталната наука и работи в областта на космологията, като продължава да се противопоставя на политическата дискриминация.

През май  1968 година  той публикува есето „Размишления за прогреса, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, където описва антибалистичните отбранителни системи като основна предпоставка за ядрената война. След като се разпространява чрез ‘самиздат’, есето е публикувано извън Съветския съюз. След този случай Сахаров е отстранен от изследвания, свързани с отбраната, и се завръща във ФИАН, където се занимава с теоретична физика.

През 1970 година той е сред основателите на Московския комитет за правата на човека и попада под засилен натиск от страна на правителството. През 1972 година Сахаров се жени за правозащитничката Елена Бонер.

През 1973 година  Сахаров е номиниран за Нобелова награда за мир,  която е връчена на 10 декември 1975 година  на жена му, тъй като на него не му е разрешено да напусне Съветския съюз. Неговите идеи за обществено развитие поставят правата на човека в основата на всяка политика. В своите работи той заявява, че „принципът „каквото не е забранено, е разрешено“ трябва да се разбира буквално“, и отрича валидността на всякакви морални или културни норми, които не са вписани в закона.

Сахаров е арестуван на 22 януари 1980 година след протестите му срещу Съветското нахлуване в  Афганистан през 1979 година  и е заточен в Горки, сега Нижни Новгород - затворен град, недостъпен за чуждестранни наблюдатели.

Между 1980 и 1986 година,  Сахаров е държан под строго полицейско наблюдение. В своите мемоари споменава, че апартаменът му  в Горки периодично е бил обект на претърсвания и обири. Той остава изолиран, но не отстъпва от възгледите си и през 1986 му е разрешено да се завърне в Москва, когато Михаил Горбачов започва политика на перестройка и гласност.

Сахаров подпомага създаването на първите независими законни политически организации в страната и става известно име сред зараждащата се съветска политическа опозиция. През 198 година той  е избран в новия парламент и става един от лидерите на демократичната опозиция в него.

На 14 декември 1989 година, малко след 21 ч. , Сахаров отива в кабинета си, за   да си  почине преди подготовката на важна реч, която трябва да изнесе на следващия ден в Конгреса. Неговата жена отива да го събуди в  11 ч. , както той е пожелал, но намира Сахаров мъртъв на пода. Внезапен инфаркт  отнема живота му на 68-годишна възраст.

През 1985 годаина, в негова чест,  е създадена награда “Сахаров”, която се връчва всяка година от Европейски парламент.

Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия