Микеланджело Меризи, наречен да Караваджо, на името на едноименния град, близо до Милано, е италиански художник. Роден е на 28 септември 1573 година.
С въведената от Караваджо техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, той става един от основоположниците на барока в живописта, оттласквайки се от господстващото течение на маниеризма.
В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите, се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.
Едни от най-известните платна на Караваджо са Тома Неверни, Вечеря в Емаус, Картоиграчи, Залавянето на Христос, Всепобеждаваща любов, Бичуването на Христос, Седемте милосърдни дела, Поклонението на влъхвите.. и още много други.
Караваджо умира на 18 юли 1610 година. Обстоятелствата около смъртта на художника бяха обвити в мистерии в продължение на столетия. Според една от версиите той е бил убит заради прекалено свободните си религиозни възгледи. Според друга – той е бил покосен от малария. Трета версия предполага, че той е умрял на път за Рим, където е искал да измоли прошка от църквата за своя прекалено разпуснат начин на живот.
Но сега учените от четири италиански университета смятат, че Микеланджело да Караваджо е умрял от… слънчев удар. В този момент той е бил болен от сифилис и организмът му е бил много изтощен.
Според историците Караваджо действително е бил голям почитател на жените, размирник и инициатор на сбивания, след които често се е озовавал в килията.
Последните години от живота си Микеланджело Меризи (каквото е името на художника) е прекарал на юг в Италия, бягайки от правосъдието, тъй като по време на едно от сбиванията убил човек.
Най-голяма слава художникът придобива с работите си върху библейски сюжети, сред които „Жертвоприношението на Исак”, „Юдит обезглавява Олоферн”, „Каещата се Магдалена” и много други.
Човешките останки, открити в безименен гроб на гробището на стара тосканска църква през 1956 г., без съмнение принадлежат на известния художник. Една година била необходима на учените, за да установят, че намерените кости принадлежат на човека, завършил земния си път през 1610 г. на възраст 38-40 г. Били направени много химически анализи. До 1956 г. останките на художника били положени в общ гроб, където в Средновековието били погребани още около 200 души. Сега те са пренесени в специална гробница.
Автор: Тони
С въведената от Караваджо техника на драматично осветяване на отделни фигури на тъмен фон, той става един от основоположниците на барока в живописта, оттласквайки се от господстващото течение на маниеризма.
В големите композиции на Караваджо преобладава драматизмът, докато в малките, както и в портретите, се наблюдава спокойствие. Отхвърляйки традиционните за иконографията идеализирани образи, той избира за модели на своите апостоли и светци обикновени хора от народа. Възпроизвежда точно кожата, бръчките и материите на дрехите им.
Едни от най-известните платна на Караваджо са Тома Неверни, Вечеря в Емаус, Картоиграчи, Залавянето на Христос, Всепобеждаваща любов, Бичуването на Христос, Седемте милосърдни дела, Поклонението на влъхвите.. и още много други.
Караваджо умира на 18 юли 1610 година. Обстоятелствата около смъртта на художника бяха обвити в мистерии в продължение на столетия. Според една от версиите той е бил убит заради прекалено свободните си религиозни възгледи. Според друга – той е бил покосен от малария. Трета версия предполага, че той е умрял на път за Рим, където е искал да измоли прошка от църквата за своя прекалено разпуснат начин на живот.
Но сега учените от четири италиански университета смятат, че Микеланджело да Караваджо е умрял от… слънчев удар. В този момент той е бил болен от сифилис и организмът му е бил много изтощен.
Според историците Караваджо действително е бил голям почитател на жените, размирник и инициатор на сбивания, след които често се е озовавал в килията.
Последните години от живота си Микеланджело Меризи (каквото е името на художника) е прекарал на юг в Италия, бягайки от правосъдието, тъй като по време на едно от сбиванията убил човек.
Най-голяма слава художникът придобива с работите си върху библейски сюжети, сред които „Жертвоприношението на Исак”, „Юдит обезглавява Олоферн”, „Каещата се Магдалена” и много други.
Човешките останки, открити в безименен гроб на гробището на стара тосканска църква през 1956 г., без съмнение принадлежат на известния художник. Една година била необходима на учените, за да установят, че намерените кости принадлежат на човека, завършил земния си път през 1610 г. на възраст 38-40 г. Били направени много химически анализи. До 1956 г. останките на художника били положени в общ гроб, където в Средновековието били погребани още около 200 души. Сега те са пренесени в специална гробница.