Валтер Хес е швейцарски физиолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1949 година, връчена му в резултат на открития свързани с отбелязване на зоните на мозъка, които служат за контрол на вътрешните органи в човешкото тяло. Дели наградата си с Егаш Мониш.
Валтер Хес е роден във Фрауенфелд, Швейцария, на 17 март 1881 година, в семейството на университетски преподавател по физика.Записва медицина в Лозанския университет, продължава образованието си в Берн, Цюрих, Берлин и Кил и се дипломира с докторска дисертация по медицина върху зависимостта между вискозитета на кръвта и сърдечната дейност в Цюрихския университет през 1906 г. Постъпва в местната болница, където работи и специализира хирургия и офталмология. По-късно Хес открива собствен очен кабинет, който му донася добри доходи и известност като специалист.
През 1912 година Хес работи като преподавател по физиология в университета в Бон. Там работи върху регулацията на сърдечната дейност, кръвното налягане и връзката им с дишането. От 1917 година той е професор по физиология и директор на Цюрихския университет и работи там до пенсионирането си през 1951 година. Научната му работа е върху изследвания свързани с изучаване на нервните механизми, с които се регулират и координират функциите на вътрешните органи в резултат на променящите се външни условия. През 1948 година Хес публикува обобщения си труд "Функционална организация на диенцифалона", който заради фундаменталните открития, прецизността и точността на проведените експерименти и анализа на фактите, става класически.
През 1949 година Валтер Хес получава Нобелова награда за физиология или медицина ‘за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи’, която поделя с португалския невролог Егаш Мониш.
Валтер Хес е член на Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина" и на Папската Академия на науките.
Умира на 12 август 1973 година.
Автор: Тони
Валтер Хес е роден във Фрауенфелд, Швейцария, на 17 март 1881 година, в семейството на университетски преподавател по физика.Записва медицина в Лозанския университет, продължава образованието си в Берн, Цюрих, Берлин и Кил и се дипломира с докторска дисертация по медицина върху зависимостта между вискозитета на кръвта и сърдечната дейност в Цюрихския университет през 1906 г. Постъпва в местната болница, където работи и специализира хирургия и офталмология. По-късно Хес открива собствен очен кабинет, който му донася добри доходи и известност като специалист.
През 1912 година Хес работи като преподавател по физиология в университета в Бон. Там работи върху регулацията на сърдечната дейност, кръвното налягане и връзката им с дишането. От 1917 година той е професор по физиология и директор на Цюрихския университет и работи там до пенсионирането си през 1951 година. Научната му работа е върху изследвания свързани с изучаване на нервните механизми, с които се регулират и координират функциите на вътрешните органи в резултат на променящите се външни условия. През 1948 година Хес публикува обобщения си труд "Функционална организация на диенцифалона", който заради фундаменталните открития, прецизността и точността на проведените експерименти и анализа на фактите, става класически.
През 1949 година Валтер Хес получава Нобелова награда за физиология или медицина ‘за откриването на функционалната организация на междинния мозък като координатор на дейността на вътрешните органи’, която поделя с португалския невролог Егаш Мониш.
Валтер Хес е член на Германската академия на естествоизпитателите "Леополдина" и на Папската Академия на науките.
Умира на 12 август 1973 година.