Годфри Харди е един от водещите английски математици през първата половина на 20-ти век.
Роден е на 7 февруари 1877 година. Известен е с огромния си принос в областта на математическия анализ и теорията на числ
2010-12-01 14:46:33
Годфри Харди е един от водещите английски математици през първата половина на 20-ти век.
Роден е на 7 февруари 1877 година. Известен е с огромния си принос в областта на математическия анализ и теорията на числата, както и с любовта си към "чистата математика". Приложната математика му се струва "грозна" – той обича чистите теоретични въпроси.
Интересите на Харди включват много области на математиката: Диофантов анализ, серии на Фурие, Дзета-функцията на Риман, разпределението на простите числа (числа, по-големи от 1, които се делят само на 1 и на себе си, напр: 2, 3, 5, 7, 11...).
Известен труд на Харди е “Курс по чиста математика”, в който той обяснява на ясен език теорията на числата, функциите, границите и пр., така че те да бъдат разбрани от студентите.
Друг известен негов труд е Апология на математиката , който е издаден на и на български език през 1971 година.
През 1908 г. Харди публикува в сп. Science кратко писмо до редактора, в което формулира разпределението на генотиповете в поколенията на една идеална популация. Той не е имал интереси към генетиката, но тази му публикация е предизвикана от един разговор с английския статистик Джордж Ъдни Юл, който е изказал неправилни съображения относно посоченото разпределение. Независимо, че това е единствената му статия, касаеща проблеми на генетиката, неговото име остава в историята (освен с математическите му приноси) и със Закона на Харди-Вайнберг.
Според този закон в идеална популаиця (достатъчно голяма, без действие на отбор спрямо разглеждания ген, без възникване нови алели на гена в резултат н мутгации и без асортативно кръстосване по този ген) съотношението между генотиповете остава непроменено с течение на поколенията. В един локус с два алела, например A1 и A2, с честоти съответно p и q, разпределението на честотите на генотиповете A1A1, A1 A2 и A2A2 e 1:2:1. Тъй като честотата на алел A1 е p, тогава честотата на генотип A1A1 е p2. Аналогично честотата на A2A2 е q2. Сумата от честотите на трите възможни генотипа е единица(p2+2pq+q2=1).
Както е посочено по-горе, този закон е валиден напълно само в „идеална“ популация, която трябва да отговаря на редица ограничаващи допускания: да е безкрайно голяма, в нея да не действа отбор, да няма мутации, поколенията да са неприпокриващи се, локусът да е автозомен, индивидите в популацията да са диплоидни и пр.
Когато при дадена честота на алелите, изчислената честота на генотиповете съвпада с очаквната според закона на Харди-Вайнберг, тогава се казва, че популацията е в равновесие и честотите на алелите и генотиповете не се променят в следващите поколения.
Законът на Харди-Вайнберг е формулиран първоначално за един локус с два алела, но скоро след това валидността му е доказана и за локус с повече (n на брой) алели.
Годфри Харди умира на 1 декември 1947 година. Автор: Тони
вход
регистрация
Генетика
Грешки в храненето, които водят до висок холестерол 
Как да подновим цъфтежа на мушкатото 
Хитри трикове за почистване на плака по зъбите 
„Млади надежди“ редят изложба във Варна 
Главчев обеща: България ще бъде надежден съюзник на НАТО 
Турция спипа над 630 кг канабис на границата с България 
Варненските десетокласници са сред най-добрите на изпитите по БЕЛ и математика 
Кръвен тест насочва за Паркинсон 7 години по-рано 
Открита е връзка между затлъстяването и специфична кръвна група 
Защо слънцезащитата е дори по-необходима в напреднала възраст? 
Как някои чревни бактерии предпазват от инфекции? 
Бианка Ченсори облече главозамайващ тоалет и дебютира с розова коса в Париж 
15 години без Майкъл Джексън - синът му Принс си спомни за Краля на попа 
Николета Лозанова заведе и двете си дъщери на идиличнa почивка 
Кои зодии ще се възползват най-много от транзита на Венера в Рак 