Голямата греховна любов на Захарий Зограф, Християния, е увековечена от първия ни светски художник в най-известния женски портрет. По-късно я рисува синът й - Станислав Доспевски - най-добрият иконописец на Балканския полуостров от началото на 19-ти век.
Ктиторски портрети на духовници и на по-заможни българи и българки има в сенописите на много наши църкви, най-вече в изградените през късното Възраждане. В развитите традиции на църковната стенопис покълва и светската ни живопис. Неин пръв изразител е Захарий Зограф от Самоков - с портрети и по-малко с пейзажи.
Захарий Зограф създава първия самостоятелен портрет на българка - акварелен ’Портрет на момиче” около 1839 година. Предполага се, че това е неговата годеница Екатерина Хаджигюрова - най-богатата и хубава самоковка. Баща й отначало не му дава дъщеря си, но все пак през 1841 година двамата се женят.
Най-значителната живописна творба на Захарий Зограф обаче, е портретът на Християния, дъщеря на богат чорбаджия и съпруга на брат му Димитър. Образът на красивата Християния прелива от чувствата и таланта на 28-годишният художник. Вероятно връзката им е била наистина толкова красива и романтична, колкото се говори и както е описана в книгата “Греховната любов на Зографа Захарий”......
През 1853 г. Самоков е нападнат от коремен тиф. Християния е тежко болна. Тя настоява семейството й да замине далеч от града. Точно тогава Захарий се завръща вкъщи от пътуване. Въпреки риска, влюбеният в снаха си мъж остава с нея в последните часове на живота й. Захарий обаче, също се заразява и умира след 18 дни на 43-годишна възраст. Двамата с Християния са погребани заедно, до майката и бащата на художника.
Хрисияния и братът на Захарий имат 7 деца, като 4 от шестте момчета стават художници. Най-известен от тях е Зафир, който се преименува на Станислав Доспевски. Той е смятан за най-добрия иконописец за своето време не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Той рисува два портрета на майка си Християния, а също така и на вдовицата на чичо си - Екатерина. Станислав Доспевси прави портрет и на единствената си сестра Домника. От 1869 година пък е портретът на съпругат му Мариола.
Образите на тези жени се приемат като олицетворение на възрожденската българка. С портретната си живопис тези първи наши художници насърчават българската жена да осъзнае своята равнопоставеност с мъжа.
Автор: Тони
Ктиторски портрети на духовници и на по-заможни българи и българки има в сенописите на много наши църкви, най-вече в изградените през късното Възраждане. В развитите традиции на църковната стенопис покълва и светската ни живопис. Неин пръв изразител е Захарий Зограф от Самоков - с портрети и по-малко с пейзажи.
Захарий Зограф създава първия самостоятелен портрет на българка - акварелен ’Портрет на момиче” около 1839 година. Предполага се, че това е неговата годеница Екатерина Хаджигюрова - най-богатата и хубава самоковка. Баща й отначало не му дава дъщеря си, но все пак през 1841 година двамата се женят.
Най-значителната живописна творба на Захарий Зограф обаче, е портретът на Християния, дъщеря на богат чорбаджия и съпруга на брат му Димитър. Образът на красивата Християния прелива от чувствата и таланта на 28-годишният художник. Вероятно връзката им е била наистина толкова красива и романтична, колкото се говори и както е описана в книгата “Греховната любов на Зографа Захарий”......
През 1853 г. Самоков е нападнат от коремен тиф. Християния е тежко болна. Тя настоява семейството й да замине далеч от града. Точно тогава Захарий се завръща вкъщи от пътуване. Въпреки риска, влюбеният в снаха си мъж остава с нея в последните часове на живота й. Захарий обаче, също се заразява и умира след 18 дни на 43-годишна възраст. Двамата с Християния са погребани заедно, до майката и бащата на художника.
Хрисияния и братът на Захарий имат 7 деца, като 4 от шестте момчета стават художници. Най-известен от тях е Зафир, който се преименува на Станислав Доспевски. Той е смятан за най-добрия иконописец за своето време не само в България, но и на целия Балкански полуостров. Той рисува два портрета на майка си Християния, а също така и на вдовицата на чичо си - Екатерина. Станислав Доспевси прави портрет и на единствената си сестра Домника. От 1869 година пък е портретът на съпругат му Мариола.
Образите на тези жени се приемат като олицетворение на възрожденската българка. С портретната си живопис тези първи наши художници насърчават българската жена да осъзнае своята равнопоставеност с мъжа.