Райко Алексиев, с псевдоним Фра Дяволо, е виден български художник, карикатурист, фейлетонист, неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудник на периодичните издания „Барабан“, „Смях“, „Людокос“, „Българан“, „Маска“, „Зора“; основател и главен редактор на сатиричен вестник „Щурец” . Автор е на няколко сборника с хумористични разкази и фейлетони.
Райко Алексиев е роден в Пазарджик на 7 март 1893 година в семейството на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в “Изложба на младите” през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд става един от най-големите почитатели на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.
През 1932 г. Райко Алексиев основава седмичния вестник “Щурец”. Той сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространението му. “Щурец” се списва в дома на художника до последния брой на 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 хил. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания.
Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър, Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев и карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на “Щурец” . Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.
Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията - тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков - глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето - шоп одумник, Отец Тарапонтий - практичен духовник.
През май 1939 г. Райко Алексиев свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца - Радослав, Веселин и Александър.
Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците, Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много художници, евакуирани в различни села на страната.
С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор, Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептеврийския преврат той многократно е предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството, Никола Мушанов, дори го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди: "Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва".
Непосредствено след преврата Алексиев е арестуван и е набеден за "народен враг" поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. На 18 ноември 1944 година е пребит до смърт в Дома на слепите, където са задържани много други интелектуалци и общественици, а имуществото му е конфискувано в полза на "народната власт".
През март 1945 година Райко Алексиев е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т.нар. "Народен съд" по известното Дело номер 6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои, които вече са убити.
Книгите му са забранени в годините на Народна република България. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година Райко Алексиев е реабилитиран.
Автор: Тони
Райко Алексиев е роден в Пазарджик на 7 март 1893 година в семейството на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в “Изложба на младите” през 1913 г. втората съпруга на цар Фердинанд става един от най-големите почитатели на таланта му. Същата година художникът прави пет самостоятелни изложби.
През 1932 г. Райко Алексиев основава седмичния вестник “Щурец”. Той сам рисува всичките му карикатури, сам пише статиите, фейлетоните и хумористичните миниатюри, като се грижи и за разпространението му. “Щурец” се списва в дома на художника до последния брой на 8 септември 1944 г. Тиражът му от 50 хил. през всичките 12 години го държи на челно място сред родните печатни издания.
Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Подвързачов, Димитър, Талев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев и карикатуристите Илия Бешков и Стоян Венев стават редовни сътрудници на “Щурец” . Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война.
Няколко от героите стават нарицателни: Генчо Завалията - тип на преследван от злополучията нещастник, Гуньо Гъсков - глуповат, но практичен младеж, Нане-Гето - шоп одумник, Отец Тарапонтий - практичен духовник.
През май 1939 г. Райко Алексиев свързва съдбата си с младата актриса Весела Грънчарова. Раждат им се три деца - Радослав, Веселин и Александър.
Като дългогодишен председател на Съюза на дружествата на художниците, Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите си колеги, останали без покрив. Той издейства от Министерството на финансите сумата от 2 млн. лв., която спасява от гладна смърт семействата на много художници, евакуирани в различни села на страната.
С успехите си, а също и с нерядко жлъчния си хумор, Райко Алексиев си създава немалко врагове. В последните дни преди Деветосептеврийския преврат той многократно е предупреждаван от свои близки да напусне страната, а кумът на семейството, Никола Мушанов, дори го снабдява с дипломатически паспорти. Алексиев обаче отказва да повярва, че е в опасност и твърди: "Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва".
Непосредствено след преврата Алексиев е арестуван и е набеден за "народен враг" поради широко известните му недвусмислени карикатури на Сталин. На 18 ноември 1944 година е пребит до смърт в Дома на слепите, където са задържани много други интелектуалци и общественици, а имуществото му е конфискувано в полза на "народната власт".
През март 1945 година Райко Алексиев е осъден посмъртно заради “антисъветска” и “прогерманска” пропаганда от т.нар. "Народен съд" по известното Дело номер 6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои, които вече са убити.
Книгите му са забранени в годините на Народна република България. След смяната на комунистическия режим в страната през 1989 година Райко Алексиев е реабилитиран.