Джордж Бърнард Шоу

Джордж Бърнард Шоу е английски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература през 1925 година Роден е на 26 юли 1856 година  в Дъблин, Ирландия и е трето дете в семейството на Джордж К

Джордж Бърнард Шоу е английски драматург, писател, пътешественик, есеист и театрален критик, носител на Нобелова награда за литература през 1925 година

Роден е на 26 юли 1856 година  в Дъблин, Ирландия и е трето дете в семейството на Джордж Кар Шоу и Лусинда Елизабет. Бащата търгува със зърно, но не много успешно поради страстта му към алкохола. Може би затова Бърнард е категоричен въздържател за цял живот.

Детството на Бърнард е изпълнено с тревоги и неприятности. Семейството принадлежи към англо-ирландско протестантско съсловие, но често е сполетявяно от социални и финансови сътресения. Джордж отначало учи вкъщи, после сменя няколко училища,  а завършва образованието си Dublin English Scientific and Commercial Day School. На 15 годишна възраст започва работа като чиновник в агенция за продажба на недвижими имоти.

През 1873г.  майка  му напуска съпруга си и заедно с двете си дъщери и  заминава за Лондон. Три години по-късно и Бърнард отива при тях и повече от 30 години не се връща в Ирландия.Всяка сутрин той  пише по 5 страници проза. Обедните часове прекарва в Британския музей, вечер посещава лекции и диспути. От 1879 до 1883г. написва 5 романа, но нито един от тях не е отпечатан и Бърнард Шоу е издържан от майка си, която дава уроци по музика.

През 1884г. бъдещият нобелист става член на „Фабианското общество”, събиращо хора със социалистически убеждения. Това е организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира в посока към социална справедливост. В дружеството Бърнард Шоу изнася лекции, понякога по 3 пъти на седмица до 1911г.
През 1886г. той започва да пише статии като театрален и музикален критик.

Бърнард Шоу става популярен като оригинален и остроумен журналист, твърде смел и с безкомпромисен пуритански морал.

През 1892г. Шоу представя пиесата „Къщите на вдовците”. В началото работи в съавторство с Уйлям Арчър, приятел на Шоу, който вече е превел някои пиеси на Ибсен на английски. Впоследствие проектът пропада и Шоу завършва работата сам.

На следващата година Шоу пише „Обичаният мъж”  – тъжна история за изгоден, но нещастен брак. “Професията на мисис Уорън”  пък засяга темата за проституцията, несъответствието между аристократичните маниери на хората от средната класа и нелицеприятните източници на техните доходи, поради което е забранена.

Следват пиесите „Оръжията и хората” ; „Кандида” , „Избраник на съдбата” , „Никога не може да се каже”

Първият му сериозен успех като драматург идва през 1897г. с американската продукция на Ричард Менсфилд по пиесата „Ученик на дявола”.

Въпреки хладната реакция на английската цензура, Шоу издава първите си пиеси със собствени средства, а по-късно с помощта на съпругата си. През 1898г. Шоу сключва брак с Шарлот Пейн Таунсенд – богата ирландка, последователка на социалистическите идеи и сподвижник на Шоу във Фабианското общество.

Малко известно е, че Шоу е активен любител-фотограф до смъртта си. През 1898г. той купува първия си фотоапарат и счита, че фотографията е сериозен вид изкуство. Шоу прави хиляди снимки в продължение на повече от 50 години, които представляват огромен интерес за историците-фотограф.

„Човек и свръхчовек”  е  една от най-успешните пиеси на Шоу, с огромна популярност сред критиците и зрителите.Това е философска комедия, в която авторът споделя своите възгледи за религията, жените и брака.

“Пигмалион”  е пиесата,  която  носи на Шоу Нобеловата награда през 1925г., а по-късно става основа за два филма и един мюзикъл. По мотиви от нея Алън Джей Лърнър и Фредерик Лоу създават мюзикъла „Моята прекрасна лейди”  през далечната 1956 година, след смъртта на Шоу.Това е така, защото драматургът забранява музикални адаптации по негови произведения,  докато е жив. Либретото на ‘Моята прекрасна лейди”  е почти изцяло изградено от оригиналните диалози на Шоу, с изключение на няколко реплики, написани от Алън Джей Лърнър.

През целия си живот Шоу е страстен защитник на правата на жените и много от пиесите му ,  както и ангажираността му в реформаторските проекти за образованието и еманципацията на жените, показват неговата съпричастност към съдбата на по-слабия пол.

Пиесата „Връщане в Матюзалем” се счита за една от най-сложните и нееднозначни пиеси на Шоу, трагикомедия на политиката и икономиката в съчетание със сюрреалистично виждане за света. Тази пиеса-дискусия се състои от пет части, започва в Едем и завършва в 31 920 г.

След канонизирането на Жана д`Арк през 1920г. Шоу пише единствената си трагедия „Света Йоанна”.

През 1925г. Бърнард Шоу получава Нобеловата награда „за творчеството, белязано с идеализъм и хуманизъм, за сатирата, която често се съчетава с изключително поетическа красота”.

По принцип противник на всякакви награди, Шоу не присъства на церемонията и вместо на него, тя е връчена на британския посланик в Швеция. С парите Шоу учредява англо-шведски литературен фонд за преводачи.

Шоу умира на 94 годишна възраст, на 2.11.1950 г. от бъбречна недостатъчност и нараняване при падане, след рязане на дърво. Прахът му, смесен с праха на съпругата му, са разпръснати по тротоарите и около статуята на Св.Йоан в тяхната градина.

Шоу е оставил  неоценимо съкровище от 63 пиеси, ,  множество есета, афоризми, романи и над 250 000 писма. Автор: Тони