Северо Очоа е испано-американски биохимик и носител на Нобелова награда за медицина през 1959 година.
Очоа е роден в Луарка, Испания на 24 септември 1905 година. Когато Северо е на 7 години, баща му умира и той и майка му се преместват в Малага, където момчето получава средно образование. Той посещава колежа Малага през 1921 и получава бакалавърска степен.
Интересът на Северо към биологията е стимулиран от публикации на испанския невролог и нобелов лауреат Сантяго Кахал. През 1923 Очоа постъпва в медицинския факултет на Мадридския университет, където се надява да работи с Кахал, но нобелистът междувременно се пенсионира.
През 1929 Очоа се дипломира, а между 1936 и 1941 г. работи в лаборатории в Германия и Англия над междинния метаболизъм на въглехидратите и мазнините.
Оттогава до 1941, Очоа заема различни длъжности, работи с много хора на много места, а в началото на Втората световна война заминава за САЩ. През 1942 е назначен за младши-сътрудник изследовател по медицина във факултета по медицина на Нюйоркския университет , а по-късно става асистент по биохимия, професор и председател на департамента по фармакологаия и професор по биохимия . През 1956 г. Очоа получава американско гражданство.
Очоа е сред първите учени, които доказват, че при разграждането на хранителните вещества клетката отделя енергия , която се натрупва и използва посредством фосфатни съединения.През 1955 г. Очоа изолира ензима полинуклеотидфосфорилаза, с чиято помощ сътрудниците му извършват изкуствен синтез на РНК.
За този си принос Очоа е удостоен с Нобелова награда за медицина през 1959 г., която споделя с Артър Корнбърг.
Северо Очоа продължава да работи върху изследванията си над синтеза на протеини и репликация на РНК до 1985, когато се зъвръща в Испания и започва да консултира испанските власти, отговарящи за научната политика, а също и испански учени. Умира в Мадрид, на1ноември 1993 година, където нов изследователски център, планиран още през 1970, е построен и наречен на негово име.
Автор: Тони
Очоа е роден в Луарка, Испания на 24 септември 1905 година. Когато Северо е на 7 години, баща му умира и той и майка му се преместват в Малага, където момчето получава средно образование. Той посещава колежа Малага през 1921 и получава бакалавърска степен.
Интересът на Северо към биологията е стимулиран от публикации на испанския невролог и нобелов лауреат Сантяго Кахал. През 1923 Очоа постъпва в медицинския факултет на Мадридския университет, където се надява да работи с Кахал, но нобелистът междувременно се пенсионира.
През 1929 Очоа се дипломира, а между 1936 и 1941 г. работи в лаборатории в Германия и Англия над междинния метаболизъм на въглехидратите и мазнините.
Оттогава до 1941, Очоа заема различни длъжности, работи с много хора на много места, а в началото на Втората световна война заминава за САЩ. През 1942 е назначен за младши-сътрудник изследовател по медицина във факултета по медицина на Нюйоркския университет , а по-късно става асистент по биохимия, професор и председател на департамента по фармакологаия и професор по биохимия . През 1956 г. Очоа получава американско гражданство.
Очоа е сред първите учени, които доказват, че при разграждането на хранителните вещества клетката отделя енергия , която се натрупва и използва посредством фосфатни съединения.През 1955 г. Очоа изолира ензима полинуклеотидфосфорилаза, с чиято помощ сътрудниците му извършват изкуствен синтез на РНК.
За този си принос Очоа е удостоен с Нобелова награда за медицина през 1959 г., която споделя с Артър Корнбърг.
Северо Очоа продължава да работи върху изследванията си над синтеза на протеини и репликация на РНК до 1985, когато се зъвръща в Испания и започва да консултира испанските власти, отговарящи за научната политика, а също и испански учени. Умира в Мадрид, на1ноември 1993 година, където нов изследователски център, планиран още през 1970, е построен и наречен на негово име.