Фритьоф Нансен е норвежки полярен изследовател , океанограф, дипломат, хуманист, философ и международен деятел, лауреат на Нобелова награда за мир за 1922.
Фритьоф Нансен е роден на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьо, недалеч от Осло в семейството на секретар на окръжен съд. Още като юноша станал първокласен скиор и нееднократно печелил шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование Нансен постъпва в университета в Осло , във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 г. , той се отправя на биоложка практика на кораба "Викинг" в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г., Нансен става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 работи в университета в Парма , Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. Нансен е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 г. , заедно с Ото Свердруп и още четири участника , Фритьоф Нансен пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на протежение от 660 км. Пръв съставил подробна карта на територията на острова на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите резултати е награден със златен медал "Виктори" на Лондонското Кралско географско дружество и медал "Вега" на Шведското дружество по антропология и география.
През 1889 г. Нансен се отправя на турне из Европа и Америка, като изнася лекции за своето пътешествие в Гренландия и популяризира своите планове за нова експедиция към Северния полюс, който за разлика от своите предшественици възнамерява да достигне, като използва дрейфващите ледове и морските течения. За такова плаване трябва специален кораб, способен да издържи натиска на ледовете. Средствата, гласувани за неговото построяване от норвежкия парламент (250 хил. крони) и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори (200 хил. крони), се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания, за да завърши строителството на кораба. През 1892 г. корабът е спуснат на вода и по настояване на съпругата му е назован "Фрам" ("Напред").
Целта на експедицията била следната: Анализирайки теченията в Северния ледовит океан , Нансен стига до извода, че съществува подводно течение от бреговете на Сибир през Северния полюс до бреговете на Гренландия . Планът включвал "Фрам" да замръзне в ледовете около Новосибирските о-ви и заедно с тях да преминат през Северния полюс и да стигнат до Гренландия. Както ще се окаже по-късно теорията на Нансен е напълно вярна и корабът успява да премине по набелязания маршрут, за съжаление обаче не през полюса, а малко по-южно от него. Освен Нансен на кораба се намират още 12 души екипаж, в т.ч. и бившият му спътник в Гренландия - Ото Свердруп - капитан на кораба.
Теорията на Нансен се потвърдила - корабът следвал по течение, за съществуването на което той предполагал. Освен това, експедицията събрала ценни данни за теченията, ветровете и температурите и уверено доказала, че откъм страната на Азия приполярния район представлява дълбок, покрит с лед океан. Особено значения пътешествието на Нансен имало за новата наука океанология. За Нансен това означавало завой в неговата дейност. Океанографията става основен предмет на неговите изследвания.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от славата му той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан , изучава дрейфващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези. През 1897 г. Нансен става професор по зоология в университета в Осло, без задължението да чете лекции.
През 1900 г. Нансен участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан . Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.
Нансен работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост който заема до 1908. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката.
Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 г. плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция , организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия , депортирани от Егейските острови , по време на гръцко-турската война от 1919-1922 година.
За тези си заслуги Нансен получава Нобелова награда за мир през 1922, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Той инициира и създава през 1927 и става негов пожизнен президент - Международното дружество "Аероарктик" и независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 69-годишна възраст.
Неговото име носят земя, нос и фиорд в Гренландия , връх в Антарктида , проток в Канада, подводен праг и котловина в Северния ледовит океан , връх на п-ов Таймир и остров в Карско море. На негово име е кръстена и централна софийска улица ,
Автор: Тони
Фритьоф Нансен е роден на 10 октомври 1861 година в имението Стуре Фрьо, недалеч от Осло в семейството на секретар на окръжен съд. Още като юноша станал първокласен скиор и нееднократно печелил шампионатите на Норвегия по ски. След завършване на средното си образование Нансен постъпва в университета в Осло , във факултета по зоология.
Едва 20-годишен, през 1882 г. , той се отправя на биоложка практика на кораба "Викинг" в Гренландско море, който ловува тюлени. Именно това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г., Нансен става лаборант по зоология в Бергенския музей. От 1885 до 1886 работи в университета в Парма , Италия, при професор Голджи и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. Нансен е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.
От 22 август до 29 септември 1888 г. , заедно с Ото Свердруп и още четири участника , Фритьоф Нансен пресича Гренландия на ски по 64º с.ш. от изток на запад, на протежение от 660 км. Пръв съставил подробна карта на територията на острова на южната част на острова. Събира богат материал за релефа, климата, характера на ледообразуването, растителния и животински свят, етнографията, бита и обичаите на ескимосите. За постигнатите резултати е награден със златен медал "Виктори" на Лондонското Кралско географско дружество и медал "Вега" на Шведското дружество по антропология и география.
През 1889 г. Нансен се отправя на турне из Европа и Америка, като изнася лекции за своето пътешествие в Гренландия и популяризира своите планове за нова експедиция към Северния полюс, който за разлика от своите предшественици възнамерява да достигне, като използва дрейфващите ледове и морските течения. За такова плаване трябва специален кораб, способен да издържи натиска на ледовете. Средствата, гласувани за неговото построяване от норвежкия парламент (250 хил. крони) и събрани чрез подписка от Географското дружество и частни инвеститори (200 хил. крони), се оказват недостатъчни и Нансен изхарчва и последните си лични спестявания, за да завърши строителството на кораба. През 1892 г. корабът е спуснат на вода и по настояване на съпругата му е назован "Фрам" ("Напред").
Целта на експедицията била следната: Анализирайки теченията в Северния ледовит океан , Нансен стига до извода, че съществува подводно течение от бреговете на Сибир през Северния полюс до бреговете на Гренландия . Планът включвал "Фрам" да замръзне в ледовете около Новосибирските о-ви и заедно с тях да преминат през Северния полюс и да стигнат до Гренландия. Както ще се окаже по-късно теорията на Нансен е напълно вярна и корабът успява да премине по набелязания маршрут, за съжаление обаче не през полюса, а малко по-южно от него. Освен Нансен на кораба се намират още 12 души екипаж, в т.ч. и бившият му спътник в Гренландия - Ото Свердруп - капитан на кораба.
Теорията на Нансен се потвърдила - корабът следвал по течение, за съществуването на което той предполагал. Освен това, експедицията събрала ценни данни за теченията, ветровете и температурите и уверено доказала, че откъм страната на Азия приполярния район представлява дълбок, покрит с лед океан. Особено значения пътешествието на Нансен имало за новата наука океанология. За Нансен това означавало завой в неговата дейност. Океанографията става основен предмет на неговите изследвания.
За Нансен и неговата експедиция заговаря целия свят. Независимо от славата му той продължава своите изследвания в новата наука океанология. До края на ХІХ в. изследва Атлантическия океан , изучава дрейфващите ледове, дълбоководните морски течения, изобретява и усъвършенства прибори и апаратура за океанографски изследвания, издига смели научни хипотези. През 1897 г. Нансен става професор по зоология в университета в Осло, без задължението да чете лекции.
През 1900 г. Нансен участва в експедиция за изследване на теченията в Северния ледовит океан . Подвизите му го превръщат в национален герой и улесняват влизането му в политиката в началото на века.
Нансен работи за независимостта на Норвегия и става през 1905 първи дипломатически пратеник на страната в Лондон, пост който заема до 1908. Завръща се в Норвегия и отново се отдава на науката.
Смъртта на съпругата му, а след това и на големия му син са страшен удар за него. Приема да посети Русия и през 1913 г. плава покрай брега на Азия от запад на изток до устието на Енисей, след което продължава по суша в Южен Сибир и Далечния Изток.
В последните години от живота си Нансен се отдава изцяло на активна обществена и политическа дейност. Горещ поддръжник е на ОН. По време на глада, който настъпва след Октомврийската революция , организира международна помощ. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия , депортирани от Егейските острови , по време на гръцко-турската война от 1919-1922 година.
За тези си заслуги Нансен получава Нобелова награда за мир през 1922, парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.
Той инициира и създава през 1927 и става негов пожизнен президент - Международното дружество "Аероарктик" и независимо от преклонната си възраст се кани да лети с дирижабъл към Северния полюс.
Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 в градчето Люсакар, недалеч от Осло, на 69-годишна възраст.
Неговото име носят земя, нос и фиорд в Гренландия , връх в Антарктида , проток в Канада, подводен праг и котловина в Северния ледовит океан , връх на п-ов Таймир и остров в Карско море. На негово име е кръстена и централна софийска улица ,