Кой е Махатма Ганди?

Махатма Ганди , с рождено име Мохандас Карамчанд Ганди, наречен още “Баща на нацията” , е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за  човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1

Мохандас Карамчанд Ганди  е  роден на  2 октомври 1869 в Порбандар , Британска Индия Семейството му  е заможно, а баща му  дори  заема поста  министър-председател на Порбандар. Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните чиновници в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности.

Желанието на Ганди е да следва право във Великобритания.  След дълги колебания семейството приема неговото желание. През 1888 г. Ганди започва следването си в Лондон. Допълнително  изучава индуизма, исляма и християнството ,  като джайнизмът става все по-важен за него, но най-вече толстоизмът с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието оказва влияние върху неговата собствена философия.

През периода от 1888 до 1891 година  Ганди живее в Лондон , където следва право. През 1891 г. пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот. През 1893 година  той  получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в  Южна Африка. По време на англо-бурската война през 1899 година  и въстанието на зулусите през 1906 година  Ганди подтиква индийците да подкрепят англичаните във войната, като участват в санитарните части. Самият Ганди служи като санитар, което разглежда като свой граждански дълг, защото който търси своите права, би трябвало да изпълнява своите задължения. По този начин се надява да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. Първоначално Ганди е планувал да остане една година там, но се завръща в Индия чак през 1915 година.

Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията  и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“.

През 1920 година  Махатма Ганди поема ръководството на Индийския национален конгрес , който през следващите години се радикализира в дух на индуистки национализъм, което отблъсква от организацията много мюсюлмани. През 1930 г.  той инициира кампания за гражданско неподчинение и организира  Поход на солта , като протест срещу британския монопол на солта.  Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост. През  1942 година  Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в затвора.

На 3 юни 1947 година е провъзгласена  независимостта на Индия и разделянето й  на две части: преобладаващо индиуистка Индия и преобладаващо мюсюлмански Пакистан. Ганди се противопоставя постоянно на плана за деление. Впоследствие обаче се застъпва за едно справедливо разпределение на държавната хазна. Благодарение на неговото влияние и саможертва , чрез четиридневен „пост до смърт“ от 19 до 21 ноември 1947 година , за известно време се преустановяват  кръвопролитията, които се водят между индуси и мюсюлмани.

На 30 януари 1948 година Ганди, който тогава е на 79 години,  е  застрелян от индуистки националист.  Атентатът е планиран десет дни по-рано от група от седем съмишленици.