Петер Карл Фаберже в рождено име Карл Густавович Фаберже е един от най-прочутите ювелири на всички времена, известен със своите “Яйца на Фаберже”.
Роден е на 30 май 1846 година в Санкт Петербург , в семейството на бижутер. Бащата, е естонец , а майката - датчанка. Карл израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания , където получава своето космополитно образование.
Наследява работилницата на баща си през 1870 година и става изключително популярен във дворовете на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато, сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и много други материали. В родината си бива титулуван „ювелир на Негово Императорского Величество и ювелир на Императорския Ермитаж”.
През 1886 година император Александър III поръчва в ателието на Фаберже, в което освен синовете на майстора, работят и много други талантливи дизайнери, едно декоративно великденско яйце за подарък на своята съпруга, Мария Фьодоровна. Благодарение на мигновения успех на това яйце, Фаберже започнал да получава постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца за цар Александър III, който всяка година, до смъртта й през 1894 г., подарявал по едно на жена си - Мария Фьодоровна; и още 44 - в периода между 1895 и 1916 г. - за цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна.
Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство. Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка, има запазена фотография и на още едно. Други 5 са известни по описания.
Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 г. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кошничка от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство.
Революцията от 1917 година слага край на славната кариера на Фаберже. Майсторът продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия.
Фаберже умира в изгнание на 24 септември 1920 година в Лозана, а тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му - в Кан.
Автор: Албена Иванова
Роден е на 30 май 1846 година в Санкт Петербург , в семейството на бижутер. Бащата, е естонец , а майката - датчанка. Карл израства в Италия, Франция, Германия и Великобритания , където получава своето космополитно образование.
Наследява работилницата на баща си през 1870 година и става изключително популярен във дворовете на цяла Европа благодарение на невероятното си умение да изработва изящни предмети от злато, сребро, малахит, топаз, лазурит, кристал и много други материали. В родината си бива титулуван „ювелир на Негово Императорского Величество и ювелир на Императорския Ермитаж”.
През 1886 година император Александър III поръчва в ателието на Фаберже, в което освен синовете на майстора, работят и много други талантливи дизайнери, едно декоративно великденско яйце за подарък на своята съпруга, Мария Фьодоровна. Благодарение на мигновения успех на това яйце, Фаберже започнал да получава постоянни поръчки за императорския двор и изработил едно след друго 10 яйца за цар Александър III, който всяка година, до смъртта й през 1894 г., подарявал по едно на жена си - Мария Фьодоровна; и още 44 - в периода между 1895 и 1916 г. - за цар Николай II за подарък на майка му, по това време вдовстваща императрица и за съпругата му, Александра Фьодоровна.
Като цяло, по императорска поръчка са направени 54 великденски яйца. Може да се предположи, че има и няколко яйца, които са били подарени и на други членове на императорското семейство. Днес, със сигурност са запазени 45 яйца, направени по императорска поръчка, има запазена фотография и на още едно. Други 5 са известни по описания.
Съхранено е и едно от двете незавършени яйца, работата по които прекъсва през 1917 г. Сред запазените до ден днешен има такова с миниатюра на сибирски влак, с крайцер, с кошничка от цветно злато, яйце-часовник, яйце-портретна галерия на императорското семейство.
Революцията от 1917 година слага край на славната кариера на Фаберже. Майсторът продава своите дялове от фирмата на сътрудниците си и напуска Русия.
Фаберже умира в изгнание на 24 септември 1920 година в Лозана, а тленните му останки са пренесени от Швейцария и погребани редом с тези на жена му - в Кан.