Пьотър Алабин e руски държавен и обществен деятел, почетен гражданин на градовете Вятки, Самара и София.
Роден в Подолска Московска губерния на 16 септември в семейство на руски дворянин. Майка му е французойка.
Алабин е инициатор на създаването на Самарското знаме , което през 1877 връчва на българските опълченци . По време на Временното руско управление в България 1878-1879 година е губернатор на София.
Получил е средно образование в Белостокската гимназия, средно специално - в счетоводния клас на Санкт-Петербургското търговско училище, след което постъпил на военна служба. Във висши учебни заведения не е учил.
В Самара Алабин е живял от 24 януари 1866 до 10 май 1896 година. Идвайки от Вятки, започнал да работи като управляващ Самараската палата за държавни имущества (той е бил първият ръководител на това ведомство). Заема тази длъжност 10 години. От 11 до 30 май 1874 и от 21 юни до 10 септември 1875 за кратко е изпълнявал длъжността Губернатор на Самара. Бил е завеждащ на пожарния обоз.
Алабин е глава на град Самара - от 18 декември 1884 до 8 март 1891 година. След това до юни 1892 година е бил - председател на Самарската общинска землена управа, а от 1871 до 1896 година - представител в Самарския градски съвет.
През 1880-1883 г. Алабин е депутат от Николаевския окръг. От май 1872 година многократно е бил избиран за почетен съдия на Самарски окръг. Бил е асистент на председателя на Самарската общинска землена управа, член на различни комисии и комитети.
Бил е член на Московския славянски комитет, на самарското отделение на Червения кръст, на обществото за спасение на водите, председател и член на попечителските съвети на ред самарски учреждения.
В периода, когато Алабин е бил начело на град Самара, там са построени и започнали да работят чугунолеярният завод , маслобойният завод , типографията, метеорологична станция, градски водопровод, театър, кибритена фабрика , завод за тухли, парна мелница, сладкарска фабрика , завод за сапун. За първи път в Самара за осветление започва да се ползва газ, започва да работи първата телефонна станция за 10 номера, продължава строителството на църквата.
На 18 април 1877 година Самарския общински съвет избрал депутация в състав кмета на града и съветника Алабин за пътуване до България с цел да връчат на българския народ приветствено писмо, икона на Св. Алекси и знаме. Граф Алабин е препоръчан за губернатор на София, като представител на руския „Червен кръст“ и на славянските благотворителни общества.
Вицегубернатор е бил Марин Дринов . Алабин подема и реализира създаването на библиотека и музей в София.
Алабин умира на 22 май 1896 година.
Автор: Албена Иванова
Роден в Подолска Московска губерния на 16 септември в семейство на руски дворянин. Майка му е французойка.
Алабин е инициатор на създаването на Самарското знаме , което през 1877 връчва на българските опълченци . По време на Временното руско управление в България 1878-1879 година е губернатор на София.
Получил е средно образование в Белостокската гимназия, средно специално - в счетоводния клас на Санкт-Петербургското търговско училище, след което постъпил на военна служба. Във висши учебни заведения не е учил.
След завършване на Петербургското търговско училище служил като офицер в армията. Участвал в похода на руските войски в Унгария , в Дунавската кампания и в отбраната на Севастопол.
В Самара Алабин е живял от 24 януари 1866 до 10 май 1896 година. Идвайки от Вятки, започнал да работи като управляващ Самараската палата за държавни имущества (той е бил първият ръководител на това ведомство). Заема тази длъжност 10 години. От 11 до 30 май 1874 и от 21 юни до 10 септември 1875 за кратко е изпълнявал длъжността Губернатор на Самара. Бил е завеждащ на пожарния обоз.
Алабин е глава на град Самара - от 18 декември 1884 до 8 март 1891 година. След това до юни 1892 година е бил - председател на Самарската общинска землена управа, а от 1871 до 1896 година - представител в Самарския градски съвет.
През 1880-1883 г. Алабин е депутат от Николаевския окръг. От май 1872 година многократно е бил избиран за почетен съдия на Самарски окръг. Бил е асистент на председателя на Самарската общинска землена управа, член на различни комисии и комитети.
Бил е член на Московския славянски комитет, на самарското отделение на Червения кръст, на обществото за спасение на водите, председател и член на попечителските съвети на ред самарски учреждения.
В периода, когато Алабин е бил начело на град Самара, там са построени и започнали да работят чугунолеярният завод , маслобойният завод , типографията, метеорологична станция, градски водопровод, театър, кибритена фабрика , завод за тухли, парна мелница, сладкарска фабрика , завод за сапун. За първи път в Самара за осветление започва да се ползва газ, започва да работи първата телефонна станция за 10 номера, продължава строителството на църквата.
В България Алабин бил само година и след това се върнал в Самара.
На 18 април 1877 година Самарския общински съвет избрал депутация в състав кмета на града и съветника Алабин за пътуване до България с цел да връчат на българския народ приветствено писмо, икона на Св. Алекси и знаме. Граф Алабин е препоръчан за губернатор на София, като представител на руския „Червен кръст“ и на славянските благотворителни общества.
Вицегубернатор е бил Марин Дринов . Алабин подема и реализира създаването на библиотека и музей в София.
Алабин е автор на изследвания на историята, икономиката и културата на Самарска област.
Алабин умира на 22 май 1896 година.