Пьотър Алабин

Пьотър Алабин  e руски държавен и обществен деятел, почетен гражданин на градовете Вятки, Самара и София. Роден в Подолска Московска губерния на 16  септември в семейство на руски дворянин. Майка му е французойка. Алабин е инициат

Пьотър Алабин  e руски държавен и обществен деятел, почетен гражданин на градовете Вятки, Самара и София.

Роден в Подолска Московска губерния на 16  септември в семейство на руски дворянин. Майка му е французойка.

Алабин е инициатор на създаването на Самарското знаме , което през  1877 връчва на българските опълченци . По време на  Временното руско управление в България  1878-1879 година  е губернатор на София.

Получил е средно образование в Белостокската гимназия, средно специално - в счетоводния клас на Санкт-Петербургското търговско училище, след което постъпил на военна служба. Във висши учебни заведения не е учил.

След завършване на Петербургското търговско училище служил като офицер в армията. Участвал в похода на руските войски в Унгария , в Дунавската кампания и в отбраната на Севастопол.

В Самара Алабин е живял от 24 януари 1866 до 10 май 1896 година. Идвайки от Вятки, започнал да работи като управляващ Самараската палата за държавни имущества (той е бил първият ръководител на това ведомство). Заема тази длъжност 10 години. От 11 до 30 май 1874 и от 21 юни до 10 септември 1875 за кратко е изпълнявал длъжността Губернатор на Самара. Бил е завеждащ на пожарния обоз.

Алабин  е  глава на град Самара - от 18 декември 1884 до 8 март 1891 година. След това до юни 1892 година  е бил - председател на Самарската общинска землена управа, а от  1871 до 1896 година - представител в Самарския градски съвет.

През 1880-1883 г. Алабин е  депутат от Николаевския окръг. От май 1872 година многократно е бил избиран за почетен съдия на Самарски окръг. Бил е асистент на председателя на Самарската общинска землена управа, член на различни комисии и комитети.

Бил е член на Московския славянски комитет, на самарското отделение на Червения кръст, на обществото за спасение на водите, председател и член на попечителските съвети на ред самарски учреждения.

В периода, когато Алабин е бил начело на град Самара,  там са построени и започнали да работят  чугунолеярният завод , маслобойният завод ,  типографията,  метеорологична станция, градски водопровод, театър, кибритена фабрика , завод за тухли, парна мелница,   сладкарска фабрика , завод за сапун. За първи път в Самара за осветление започва да се ползва газ, започва да работи първата телефонна станция за 10 номера, продължава строителството на църквата.

В България Алабин бил само година и след това се върнал в Самара.

На 18 април 1877 година Самарския общински съвет избрал депутация в състав кмета на града и съветника  Алабин за пътуване до България с цел да връчат на българския народ приветствено писмо, икона на Св. Алекси и знаме. Граф Алабин е препоръчан за губернатор на София, като представител на руския „Червен кръст“ и на славянските благотворителни общества.

Вицегубернатор е бил Марин Дринов . Алабин подема и реализира създаването на библиотека и музей в София.

Алабин е автор на  изследвания на историята, икономиката и културата на Самарска област.

Алабин умира на 22 май 1896 година. Автор: Албена Иванова