Димитър Талев е изтъкнат е един от най-големите български писатели , автор на тетралогията “Железният светилник”, “Преспанските камбани”, “Илинден” и “Гласовете ви чувам”.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година . Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия . Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов , той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение . През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година , постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 година новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол .
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година . След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние Талев е въдворен на работа в мина Перник , рудник „Куциян“ . Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците. Синът му разказва как се е налагало семейството да се лишава от всякакви сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под предлог, че са лекарства.
След 1948 семейството е изселено от София в Луковит , където в условията на обществена изолация, през следващите 10 години Талев доработва романа “Железният светилник”, създава “Преспанските камбани” и “Илинден”.
В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат на това, Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е дори за народен представител.
Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София.
Автор: Албена Иванова
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година . Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия . Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов , той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение . През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година , постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 година новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол .
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година . След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва. В изключително тежко състояние Талев е въдворен на работа в мина Перник , рудник „Куциян“ . Там Талев е трябвало да се храни с варени кочани зеле без никаква мазнина. В тежките условия е щял да загине, ако не са го спасили съпругата му и сълагерниците. Синът му разказва как се е налагало семейството да се лишава от всякакви сладки храни, които жена му е затваряла в буркани и е изпращала в мините под предлог, че са лекарства.
След 1948 семейството е изселено от София в Луковит , където в условията на обществена изолация, през следващите 10 години Талев доработва романа “Железният светилник”, създава “Преспанските камбани” и “Илинден”.
В края на 50-те и началото на 60-те години комунистическият режим променя вижданията си по Македонския въпрос и постепенно застава на патриотични позиции. В резултат на това, Талев е реабилитиран напълно, като се посвещава на свободна писателска практика. Преодоляно е и враждебното отношение от страна на властта. Талев е отличен със званията „Заслужил деятел на културата”, „Народен деятел на културата”, става лауреат на Димитровска награда за 1959 г. Избран е дори за народен представител.
Димитър Талев умира на 20 октомври 1966 година в София.