На 16 август 1947 година е издадена смъртната присъда на Никола Петков

Никола Петков е български политик,  един от лидерите на БЗНС. В политическия живот навлиза в началото на 30-те години. Син е  на Димитър Петков . Никола Петков е роден на 21 юли 1893 година. Завършва класическия отдел на I-ва  

Никола Петков е български политик,  един от лидерите на БЗНС. В политическия живот навлиза в началото на 30-те години. Син е  на Димитър Петков .

Никола Петков е роден на 21 юли 1893 година. Завършва класическия отдел на I-ва  Софийска мъжка гимназия . Записва се да следва право и политически науки в Сорбоната в Париж. Завръща се в България по време на Балканската война  - през 1912 г. е войник в гвардейския полк.

След Първата световна война Никола Петков  продължава следването си в Париж . Завършва го с отличие през 1922 г. и постъпва на работа в българската легация в Париж. След преврата на 9 юни 1923 година  си подава оставката и остава да живее във Франция,  където се занимава  с журналистика.

През 1929 г.  Петков се завръща в България - редактор е на вестник " Земя" (1931-1932), на вестник "Земеделско знаме" - орган на БЗНС “Александър Стамболийски” (1932-1933). Подготвя и издава книга за Александър Стамболийски ,  в която прави политически анализи и характеристики на личността и делото на земеделския идеолог. Член е на Постоянното присъствие на БЗНС Александър Стамболийски (1932-1933).

След Деветнадесетомайския преврат  през 1934 г. заедно с Г. М. Димитров създава радикалното крило на БЗНС "Ал. Стамболийски", известно като БЗНС "Пладне". Никола Петков сътрудничи на демократическите партии, включително и на Работническата партия , която е легална проява на нелегалната БКП.

Никола Петков е избран  за народен представител в 24-тото  Народно събрание  (1938-1939). Настоява за защита и възстановяване на Търновска конституция и се обявява против едноличния режим на Борис III. По тази причина през декември 1938 г. изборът на Никола Петков за народен представител е касиран и той е интерниран в Ивайловград.

След емигрирането на д-р Г.М.Димитров през 1941, Никола Петков поема ръководството на БЗНС ‘Александър Стамболийски”. По-късно  полицията интернира Никола Петков в лагера "Гонда вода" край Асеновград. Там той води преговори с другите  партии за образуването на Отечествения фронт и е представител на БЗНС в Националния съвет на ОФ.

В края на 1943 г. е интерниран в Свищов, където продължава да се занимава с политическа дейност, с организиране на Отечествения фронт, среща се с Коста Лулчев и др. политически дейци. В София се завръща през лятото на 1944 г.

От 9 септември 1944 година до 26 август 1945 година Никола Петков е министър без портфейл в първото правителство на ОФ. От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция (антикомунистическа опозиция), а по-късно е  народен представител в 6-тото Велико народно събрание .

Борбата  на Никола Петков  за запазване на парламентарната демокрация  е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 5 юни 1947 година  американският сенат ратифицира подписания на 5 февруари  същата година мирен договор с България, което е първата стъпка към признаването на тоталитарния режим на Г. Димитров от страна на САЩ. Същият ден е снет депутатският имунитет на Никола Петков и още в сградата на Народното събрание е арестуван. Освен това са касирани 23-ма депутати от опозицията, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено.

На 5 август  същата година започва режисиран съдебен процес с измислени обвинения срещу земеделския лидер и на 16 август той   е осъден на смърт На 23 септември 1947 година , въпреки протестите на западната общественост, смъртната присъда е изпълнена,  а  гробът  на Никола Петков  е неизвестен.

Лидерът на земеделския съюз е реабилитиран посмъртно на 15 януари 1990 година.



Автор: Албена Иванова