Кой е Рабиндранат Тагор?

Рабиндранат аТагор  е индийски писател, поет, философ, композитор, педагог и общественик.   Той е  променил дълбоко бенгалската култура в края на 19-ти  и началото на 20-ти  век. През 1913 година  Тагор полу

Рабиндранат аТагор  е индийски писател, поет, философ, композитор, педагог и общественик.   Той е  променил дълбоко бенгалската култура в края на 19-ти  и началото на 20-ти  век.

През 1913 година  Тагор получава Нобелова награда  за литература и става първият неевропеец, удостоен с това отличие, което го превръща в един от най-широко известните по света индийци, наред с Махатма Ганди. Двамата са политически съмишленици в движението за независимост на Индия, като Ганди получава прозвището си Махатма („велика душа“) от Тагор, а от своя страна го нарича Гурудев  („божествен учител“).

Тагор произхожда от бенгалско  семейство от кастата на брахмините. Рабиндранат Тагор започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет години вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго и пише първите си разкази и пиеси.

Най-важните си произведения той пише на бенгали , но превежда голяма част от поезията си и на английски. Сред най-известните му произведенията са стихосбирките „Гитанджали“ и „Градинарят“, романът  „Го̀ра“  и сборника с философски есета „Са̀дхана“.

Рабиндранат Тагор е роден на 6 май 1861 година в Калкута в знатно бенгалско семейство с вековни традиции. На бенгалски език името му означава „Повелител на Слънцето“. От най-ранно детство Рабиндранат се развива във високо интелектуална и напредничава среда. Неговият баща Дебендранат Тагор е един от най-дейните членове и организатори на религиозното общество Брахмо Самадж, което води борба с идолопоклонството, със старите обреди и предразсъдъци и с ограниченията на кастовата система.

Шарада Деби -  майката на Рабиндранат -  дарила баща му  с общо 15 деца — четиринадесетото, от които е Рабиндранат. Негов дядо е Дварканат Тагор, роден през 1794 г., създател на първата индийска банка и първата индийска флотилия, основател на медицинската академия в Калкута  и основен дарител на почти всички големи институции в Бенгалия. Фамилното богатство достигнало своя връх по време на живота и кариерата му. Бащата, задълбочен в своето съзерцание, прекарва по-голямата част от своето време като отшелник в имението си Шантиникетан и предприема дълги пътувания из Хималаите. На едно от своите пътувания взима и малкия Тагор, което оказва всестранно влияние за оформянето на бъдещия световноизвестен поет.

Обучението на Рабиндранат започва рано и се води главно от частни учители. Той изучава санскрит  и богатата съкровищница на древнооиндийската литература. Брат му  се грижи за музикалното му образование. Други преподаватели го занимават с анатомия, английски език, дори с борба.

Педагогическото училище и Бенгалската академия не задоволяват младия Рабиндранат. По решение на семейството, на седемнадесетгодишна възраст, Рабиндранат отива в  Англия  да следва право. Много скоро напуска университета и насъбрал нови впечатления от Европа и живота на западните народи, усъвършенствал английския език и прочел много произведения на английската литература, той се връща в Калкута. Първата творба на Тагор, „Историята на поета“, се появява, когато той е едва петнадесетгодишен, в издаваното от семейството му списание „Бхарати“. Това семейно списание, излиза почти половин век.

Тагор се оженва на 22-годишна възраст, има 5 деца. След седемнадесет години семеен живот загубва жена си Мринолини и три от децата си.През 1901 г. в семейното имение  Рабиндранат основава училище, чиято програма се отличава от програмата на английските училища и предвижда задълбочено изучаване на бенгалски език, индийска и световна литература, природни науки и математика. Заниманията се провеждат сред природата и се състоят главно от свободни беседи между учителя и учениците според най-добрите примери на древните училища. През 1921 г. училището се превръща в университета Вишва Бхарати. Животът на поета в Шантиникетан е много плодовит по отношение на творчеството му. Тук написва: „Читра“, „Царят на тъмния чертог“, „Поща“, романът „Крушение“, „Го̀ра“, „Дом и свят“ и др.

През 1912 г. Рабиндранат Тагор заминава на голяма обиколка из Европа и Америка. По време на посещението си в Англия той се среща с видни интелектуалци и творци. Възхитен от интензивната духовност на поезията му, изразена в сетивни образи, ирландският поет Уилям Йейтс  пише знаменития си предговор към стихосбирката „Гитанджали“.

През 1913 г. Рабиндранат Тагор е удостоен с Нобелова награда  за стихосбирката си „Гитанджали“, а скоро след това получава и английска благородническа титла. През 1919 г., в писмо до вицекраля на Индия, Тагор се отказва от тази титла, в знак на протест срещу кърваво потушения мирен протест в Амритсар.

През 1926 година Тагор прави голяма обиколка на Европа. След Атина, Букурещ и Белград на 17 и 18 ноември 1926 г. великият хуманист посещава София и изнася две беседи.През юли следващата година започва голямото пътуване на писателя в Югоизточна Азия и Япония, а през 1932 г. посещава Персия, Ирак и Цейлон.

През ранната 1930 г. Тагор напуска родната си Бенгалия за едногодишно пътуване в Европа и Съединените Щати. Оттогава датира приятелството му с Алберт Айнщайн и Хърбърт Уелс . В лекциите си, които изнася в Европа и Америка, освен философските теми за „хуманността на Бога и за човека като Вечност“, той споделя и огорчението си от „тъмната бездна на надменността“, която отделя англичаните от  индийците.

В края на живота си Тагор открива рисуването като нова форма на изява на творческия си гений.

Великият индийски писател умира на 7 август 1941 г. Огромно е литературното наследство на  Тагор  -  12 романа, над 100 разказа, около 2000 песни, около 30 поеми,  50 стихосбирки и други.

Той е единствения поет удостоен с честта да бъде автор на химните на две държави. Стихотворението му „Джана Гана Мана“ става химн на Индия , а стиховорението му „Амар Сонар Бангла“ - химн на Бангладеш.
Автор: Албена Иванова