Луи де Фюнес е френски филмов и драматичен актьор-комик , киносценарист и кинорежисьор.
Роден е на 31 юли 1914 година в Курбевоа , предградие на Париж, в семейството на испански аристократи. Баща му Карлос де Фунес де Галарса е бил юрист.
Луи отначало започва работа като комик в парижките нощни клубове и в радиото . Същевременно сериозно се занимава и със свирене на пиано. По-късно се записва на драматични курсове "Симон" . Там Луи играе предимно романтични роли, които обаче не са му присърце. Така той отново се връща към заниманията си с пианото. Започва да се занимава със счетоводство , после става кожухар, чистач на обувки, занимавал се e и с търговия.
Така на 27 години Луи попада в театъра като декоратор. С времето получил и роли в някои оперети. След 30-тата си годишнина дебютира и на екрана. Появява се в епизодични роли в 75 филма преди да бъде забелязан за първи път.
Това се случва с комедията ‘Ни чул, ни видял’ през 1958 година, когато Луи е вече на 44 години, но показва качества на уникален комик. След премиерата на филма Луи дьо Фюнес е провъзгласен за ”най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса... “
През 60-те години на XX век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия ‘Фантомас’, в ‘Голямата разходка" и ‘Глупакът’ . Тези два филма били гледани в Париж от повече от 2 милиона зрители. Още повече, че в тях на Фюнес партнира другият знаменит комик - Бурвил. През 1964 година Луи дьо Фюнес се снима в ‘Полицаят от Сен Тропе, който слага началото на поредицата от филми с полицая Крюшо и неговата бригада . Почти двадесет години - от 1964 до 1983 година Фюнес радва публиката с шест серии от приключенията на полицая Крюшо. В самото начало на 70-те години Луи дьо Фюнес се снима много активно. Известни филми от този период са ‘Човекът оркестър’, ‘Лудостта на величията’, и др.
На 15 март 1973 година в ресторант "При Максим" удостояват Луи дьо Фюнес със званието ’Рицар на почетния легион’, с което обаче започва черният период в живота на актьора. Той практически спира да се снима, разболява се тежко. Получава два инфаркта през март 1975 година.Тъкмо решава окончателно да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда рози, го канят за участие в ‘Крилце или кълка’. Отначало Луи отказва, но скоро, по време на кардиографско изследване, му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено.
Той се връща в Париж и към комичния си образ. През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение.
В личния си живот Луи е по-скоро тих и скромен. Като аристократ, който обожава жена си и къщата си в Нант, Луи живее не като в 60-те години, а като в 19-ти век. Не обичал да шофира, но често ходел на рболов и отглеждал рози. Заедно с Луи дьо Фюнес се снима и неговият син Оливие. Трябва да се отбележи, че Оливие не обичал особено това занимание, но заради волята на баща си той продължава да се занимава с кино още известно време.
В резултат Оливие се снима в шест филма, след което започва да се занимава с авиация и впоследствие става летец. Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите ‘Зелева супа’, ‘Оскар’, ‘Замразеният’ и ‘Големият ресторант’. “ Режисьор е на ‘Скъперникът’, който има награда ‘Сезар’ през 1979 година за творчество.
Скоро след приключването на снимките на филма ‘Полицаят и полицайките’ на 27 януари 1983 година Луи де Фюнес умира в дома си в Нант от инфаркт.
Погребан е в съседното на Нант градче Льо Селие.
Автор: Албена Иванова
Роден е на 31 юли 1914 година в Курбевоа , предградие на Париж, в семейството на испански аристократи. Баща му Карлос де Фунес де Галарса е бил юрист.
Луи отначало започва работа като комик в парижките нощни клубове и в радиото . Същевременно сериозно се занимава и със свирене на пиано. По-късно се записва на драматични курсове "Симон" . Там Луи играе предимно романтични роли, които обаче не са му присърце. Така той отново се връща към заниманията си с пианото. Започва да се занимава със счетоводство , после става кожухар, чистач на обувки, занимавал се e и с търговия.
Така на 27 години Луи попада в театъра като декоратор. С времето получил и роли в някои оперети. След 30-тата си годишнина дебютира и на екрана. Появява се в епизодични роли в 75 филма преди да бъде забелязан за първи път.
Това се случва с комедията ‘Ни чул, ни видял’ през 1958 година, когато Луи е вече на 44 години, но показва качества на уникален комик. След премиерата на филма Луи дьо Фюнес е провъзгласен за ”най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса... “
През 60-те години на XX век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия ‘Фантомас’, в ‘Голямата разходка" и ‘Глупакът’ . Тези два филма били гледани в Париж от повече от 2 милиона зрители. Още повече, че в тях на Фюнес партнира другият знаменит комик - Бурвил. През 1964 година Луи дьо Фюнес се снима в ‘Полицаят от Сен Тропе, който слага началото на поредицата от филми с полицая Крюшо и неговата бригада . Почти двадесет години - от 1964 до 1983 година Фюнес радва публиката с шест серии от приключенията на полицая Крюшо. В самото начало на 70-те години Луи дьо Фюнес се снима много активно. Известни филми от този период са ‘Човекът оркестър’, ‘Лудостта на величията’, и др.
На 15 март 1973 година в ресторант "При Максим" удостояват Луи дьо Фюнес със званието ’Рицар на почетния легион’, с което обаче започва черният период в живота на актьора. Той практически спира да се снима, разболява се тежко. Получава два инфаркта през март 1975 година.Тъкмо решава окончателно да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда рози, го канят за участие в ‘Крилце или кълка’. Отначало Луи отказва, но скоро, по време на кардиографско изследване, му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено.
Той се връща в Париж и към комичния си образ. През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение.
В личния си живот Луи е по-скоро тих и скромен. Като аристократ, който обожава жена си и къщата си в Нант, Луи живее не като в 60-те години, а като в 19-ти век. Не обичал да шофира, но често ходел на рболов и отглеждал рози. Заедно с Луи дьо Фюнес се снима и неговият син Оливие. Трябва да се отбележи, че Оливие не обичал особено това занимание, но заради волята на баща си той продължава да се занимава с кино още известно време.
В резултат Оливие се снима в шест филма, след което започва да се занимава с авиация и впоследствие става летец. Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите ‘Зелева супа’, ‘Оскар’, ‘Замразеният’ и ‘Големият ресторант’. “ Режисьор е на ‘Скъперникът’, който има награда ‘Сезар’ през 1979 година за творчество.
Скоро след приключването на снимките на филма ‘Полицаят и полицайките’ на 27 януари 1983 година Луи де Фюнес умира в дома си в Нант от инфаркт.
Погребан е в съседното на Нант градче Льо Селие.