Максимилиан Робеспиер един от най-видните лидери на Френската революция..
Той е ирландец по произход и е роден на 6 май 1758 година в град Арас в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да продължи професията на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа "Луи Велики" в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата.
През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка: както неговата външност, така и словото му са безупречни.
Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон и Льо Ба, Робеспиер осъздава крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е между депутатите, които отказват да признаят правото вето на краля. При разглеждане на "Декларацията за права на човека и гражданина" той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на "активни" и "пасивни" според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право.
Невероятната последователност, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина пък се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народа заради честността и думите си: "Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него..", както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинският Клуб.
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.
През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията заради съглашателската политика на жирондинците , които се стремят да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалването на революционна война против европейските феодално-монархически държави. Той предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военна колизия с другите държави преди да се укрепи революцията.
Заедно с Марат и други революционери от “Планината” Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля и макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните” през 1793 г. ,той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
След народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 година , които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура, а с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали.
Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната , той блясва като теоретик, но и като безспорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техния водач.
Той се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните” се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юни 1974 година.
Гилотиниран е на Площада на Революцията на 28 юли 1794 година. Или както се казва - революцията изяжда децата си.
Автор: Албена Иванова
Той е ирландец по произход и е роден на 6 май 1758 година в град Арас в семейство на потомствени адвокати. Той се подготвял да продължи професията на дядо си и на баща си и затова след като завършил колежа "Луи Велики" в Париж, постъпил в Юридическия факултет на Сорбоната.
Максимилиан се връща в родния си град Арас и се посвещава на адвокатската си кариера. Дейността му бързо придобива ярко изразен политически характер. Приет е за член на Араската академия на науките и изкуствата.
През 1789 г. Робеспиер започва политическа борба във връзка с изборите за Генералните щати. Той обнародва две брошури, в които доказва неправомерността на абсолютната монархия като форма на управление и отхвърля цялата система на стария режим. Третото съсловие в Арас го избира за депутат на Генералните щати, с дълбокото убеждение, че той ще отстоява последователно неговите интереси. Действително, той често взима думата за най-важните политически въпроси - за характера на властта, за дворянските привилегии, за народните права. Появата му на трибуната винаги се предшества от грижлива подготовка: както неговата външност, така и словото му са безупречни.
Заедно с неколцина депутати като Сен Жюст, Кутон и Льо Ба, Робеспиер осъздава крайната левица на Събранието. Благодарение на постоянството и последователността си се налага като водач на тази малка групичка. Араският юрист има ясна безкомпромисна позиция по големия въпрос за прерогативите на кралската власт, което се обсъжда дълго в Събранието във връзка с подготовката на Конституцията. За него суверенитетът на нацията е суверенитет на народа.
Робеспиер е между депутатите, които отказват да признаят правото вето на краля. При разглеждане на "Декларацията за права на човека и гражданина" той отстоява принципите на буржоазната демокрация, противопоставя се на делението на гражданите на "активни" и "пасивни" според имотното състояние, застъпва се за всемирното разширяване на политическите свободи за въвеждане на всеобщо избирателно право.
Невероятната последователност, с която отстоява принципите си, му донася огромен авторитет. Депутатите започват да се вслушват в гласа му, а мнозина пък се боят от левите му радикални възгледи. Той има влияние върху огромна част от народа заради честността и думите си: "Демокрацията е държава, където народът е суверен и се ръководи от закони, изработени от самия него..", както и заради всичките му речи в защита на развитието на революцията и нейните демократични принципи, произнесени в Якобинският Клуб.
Две години след началото на революцията Робеспиер е вече всепризнат лидер на революционно-демократично крило на буржоазията.
През 1792 г. след събарянето на монархията, в центъра на вниманието на Робеспиер застава опасната за бъдещето на революцията заради съглашателската политика на жирондинците , които се стремят да разгромят левите сили. Непримиримият революционер разобличава намерението им чрез разпалването на революционна война против европейските феодално-монархически държави. Той предупреждава, че ще бъде предателство, ако се тръгне по пътя на военна колизия с другите държави преди да се укрепи революцията.
Заедно с Марат и други революционери от “Планината” Робеспиер води борба срещу жирондинците по въпроса за съдбата на краля и макар да се отнася отрицателно към социалните идеи на “бесните” през 1793 г. ,той се сближава с тях в името на разгрома на вътрешната контрареволюция.
След народните въстания от 31 май и 2 юни 1793 година , които слагат край на властта на жиродинската буржоазия, във Франция се установява якобинската диктатура, а с това настъпва и часът на Максимилиян Робеспиер за осъществяване на неговите политически и социални идеали.
Заставайки начело на Комитета за обществено спасение и приемайки ръководството на страната , той блясва като теоретик, но и като безспорен вожд на революцията. Дребнобуржоазната идеология на Робеспиер е причина обаче той да се лиши от подкрепата на народните маси, а това се оказва фатално за якобинците и техния водач.
Той се оказва неспособен да разбере, че като премахне “бесните” се лишава от най-масовата опора на якобинската власт. В тази обстановка става заговор на реакционната десница и на крайната левица в Конвента против Робеспиер и неговите привърженици, който завършва с арестуването му на 27 юни 1974 година.
Гилотиниран е на Площада на Революцията на 28 юли 1794 година. Или както се казва - революцията изяжда децата си.