Марко Тотев е български общественик, роден през 1858 година във Велико Търново . Бил е началник на канцеларията на руския губернатор в Търново, съдия пак там, инспектор към Министерство на правосъдието , през 1893 г. става депутат в Четвъртото народно събрание , окръжен управител на град Бургас през 1900 г., блестящ адвокат по граждански дела.
Като адвокат няма нито едно загубено дело, като стихията му били гражданските дела. Негови пледоарии дълги години били еталон за блестяща защита за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. В търновският адвокатски регистър от 1895 г. под № 1 е вписано името на Марко Тотев. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България.
Като единствен син завършва пети клас – най-високото за времето си образование във Велико Търново. Става писар в съда. Поради отличните си делови качества е назначен за секретар на руския губернатор на Търново, където се отличава със своята начетеност. Завършва право и започва като мирови съдия в горнооряховското село Паскалевец . Става инспектор към новосъздаденото Министерство на правосъдието, член на Ловешкия и Търновския окръжен съд. Членува в Стамболовата партия и е редовен оратор на събранията й в Търново. Известен е с перфекционизма и педантичността си относно работата. Дори осъжда тогавашното народно събрание заради една буква: буквата „й“ в закона за обезщетяване на учителите не била изписана правилно и това променяло смисъла.
Въпреки забележителния му живот, у нас името на Марко Тотев е нарицателно за лош късмет и несполука.
Парите не били цел за Марко Тотев, а средство и най-вече заради това му отношение произлязло името му на несретник. Ако се захванел с нещо, то твърде често не успявал и претърпявал финансови загуби, но пък с философска примиреност, достойна за възвишените умове, които стоят над нещата, отсичал: "Няма зарар (загуба)." Сутрин, едва стъпил на тротоара пред дома си, обичал да казва: "Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене." В Търново и до ден-днешен е останал паметният лаф: "Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя", защото в единия файтон пътувал той, а в другия - бастунът и шапката му.
И до днес се използва фразата:"На Марко Тотев все тъй ще се случи!"
Тя е свързана със следния факт: слабост му бил покерът и непрекъснато губел. Веднъж обаче съдбата му се усмихнала. В ръцете си стискал "кент флош роял" и непрекъснато увеличавал мизата. На масата се струпва купчина пари. И тъкмо да смъкне картите и да отчае своите партньори, по улицата се задало някакво погребение. Гръмнала траурната музика, всички наскачали да гледат кой е умрял и играта се развалила. Марко Тотев останал като гръмнат на масата, стискал вече ненужния му "кент флош роял" и тъжно отронил знаменитата и до днес фраза. Сред най-големите му загуби е проиграването на покер на семейната воденица край Търново.
Съдбата на несретник не го оставила дори и след смъртта му на 26 юли 1936 г. Някакъв завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"
Автор: Албена Иванова
Като адвокат няма нито едно загубено дело, като стихията му били гражданските дела. Негови пледоарии дълги години били еталон за блестяща защита за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. В търновският адвокатски регистър от 1895 г. под № 1 е вписано името на Марко Тотев. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България.
Като единствен син завършва пети клас – най-високото за времето си образование във Велико Търново. Става писар в съда. Поради отличните си делови качества е назначен за секретар на руския губернатор на Търново, където се отличава със своята начетеност. Завършва право и започва като мирови съдия в горнооряховското село Паскалевец . Става инспектор към новосъздаденото Министерство на правосъдието, член на Ловешкия и Търновския окръжен съд. Членува в Стамболовата партия и е редовен оратор на събранията й в Търново. Известен е с перфекционизма и педантичността си относно работата. Дори осъжда тогавашното народно събрание заради една буква: буквата „й“ в закона за обезщетяване на учителите не била изписана правилно и това променяло смисъла.
Въпреки забележителния му живот, у нас името на Марко Тотев е нарицателно за лош късмет и несполука.
Парите не били цел за Марко Тотев, а средство и най-вече заради това му отношение произлязло името му на несретник. Ако се захванел с нещо, то твърде често не успявал и претърпявал финансови загуби, но пък с философска примиреност, достойна за възвишените умове, които стоят над нещата, отсичал: "Няма зарар (загуба)." Сутрин, едва стъпил на тротоара пред дома си, обичал да казва: "Като изляза от къщи и парите сами тръгват след мене." В Търново и до ден-днешен е останал паметният лаф: "Аз на Марко Тотев само файтоните не мога да платя", защото в единия файтон пътувал той, а в другия - бастунът и шапката му.
И до днес се използва фразата:"На Марко Тотев все тъй ще се случи!"
Тя е свързана със следния факт: слабост му бил покерът и непрекъснато губел. Веднъж обаче съдбата му се усмихнала. В ръцете си стискал "кент флош роял" и непрекъснато увеличавал мизата. На масата се струпва купчина пари. И тъкмо да смъкне картите и да отчае своите партньори, по улицата се задало някакво погребение. Гръмнала траурната музика, всички наскачали да гледат кой е умрял и играта се развалила. Марко Тотев останал като гръмнат на масата, стискал вече ненужния му "кент флош роял" и тъжно отронил знаменитата и до днес фраза. Сред най-големите му загуби е проиграването на покер на семейната воденица край Търново.
Съдбата на несретник не го оставила дори и след смъртта му на 26 юли 1936 г. Някакъв завеян погребален агент след време настанил в гроба на Марко Тотев съпругата на известен професор. Роднините на Марко Тотев обаче взели присърце тази висша несправедливост и завели дела. Те продължили безкрайно дълго, но накрая все пак правдата възтържествувала и Марко Тотев останал сам във вечното си жилище. Като произнасял присъдата, съдията проронил: "Ех, бай Марко, бай Марко, то на тебе все така ще ти се случи!"