Васил Априлов е един от най-видните български будители.
Роден е в Габрово на 21 юли 1789 година. Учи в Москва , завършва гимназия в Брашов и следва медицина във Виена. От 1811 година е търговец в Одеса.
Първоначално Априлов помага на гръцкото освободително движение. През 1831 г. се запознава с книгата на Юрий Венелин „Древните и сегашни българи“ и се посвещава на просветното и културно издигане на българския народ.
През 1835 година Васил Априлов отваря първото чисто българско взаимно училище в България с помощ от Неофит Рилски. Развива активна книжовна дейност, събира народни песни и подпомага просветното дело в България. През 1841 година издава „Денница на новобългарското образование“, през 1842 - „Дополнение книга денница“.
Умира в Галац на път за Одеса на 2 октомври 1847 година , на 58-годишна възраст , като завещава на габровци значителна сума за строеж на ново училище - Априловската гимназия .
Априлов е погребан е в Галац, но сега костите му почиват в гробница, намираща се в двора на така бленуваното от него училище - Априловската гимназия в Габрово.
Огромно е значението на Васил Априлов за развитието на българската етнография. То се състои главно в активна организаторска и посредническа дейност сред българската интелигенция за събирането на етнографски и фолклорни материали. Издирва в България свои сътрудници чрез кореспонденция и ги насърчава в събирането на народни песни. Сътрудници в началото му стават Захарий Круша, Райно Попович и Неофит Рилски. Със събраните от тях материали, Априлов издава на руски език обемен сборник, който би могъл да се използва и до днес.
През 1935 година пред сградата на Априловската гимназия е издигнат паметник на Васил Априлов, изработен от скулптура Кирил Тодоров. В основата, от четирите страни, са изобразени сцени от различните етапи на развитието на българското образование.